Манифестации на личното

Концепцията „Манифестации на личното” за тазгодишното издание на София Куиър Форум дойде до голяма степен от панелната дискусия “Политика-Арт-Джендър”, инициирана по повод първото издание на форума през 2012 г. и публикувана в онлайн списанието “Блистер”. Един от спорните моменти в дискусията беше, че секусалността и половата идентичност са нещо лично и като такава са и аполитични - като вкуса за дрехи, храна или музика. В заключение един от участниците в дискусията стигна до питането: Защо да политизираме аполитичното?.. 

Да, въпросите на пола, половата идентичност и сексуалността могат да бъдат възприети като лични (и аполитични?), но само в една идеална среда, лишена от конфликти. Факт е обаче, че не живеем в такава. Тук и сега (в България, Европа, света, макар и в различна степен) има установени и понякога изглеждащи непоклатими позиции, както повелява хетеронормата. Отклонявайки се или не приемайки я, индивидът навлиза в пряк конфликт с морални и институционални предписания, чието прекрачване е неизменно „политично”. Когато говорим за куиър, сюблимният момент на манифестацията на личното (т.е. превръщането му е публично) е наситен с конфликти и противоречия и именно тази пълнота на смисли, значения и интерпретации е обединяващият мотив в тазгодишния форум.

„Манифестации на личното” е един вид провокация - оголване и разкриване, създаване на множество споделени лични пространства. Противоречиви и разнопосочни „интимни“ себе/изразявания на единадесет автори, някои от които вглъбено изследват собствената си същност, други се занимават с феминизъм, религия и фетишизъм, трети пък изхождат от личната си история в търсене на базисния въпрос за предопределеността. Не е случайно, че в изложбите в рамките на форума преобладават авто/портретите, които преди всичко представляват само/съзерцание и само/анализиране.

Изложбата в галерия Васка Емануилова включва работите на Светозара Александрова, Кирил Биков, Войн де Войн, Антония Гюрковска, Иво Димчев, Станка Колева, Красен Кръстев & Паул Дунка, Лубри, Боряна Росса и Наталия Тодорова.

Така например Войн де Войн прави един своеобразен портрет на майка си в търсене на факторите, които са предопределили неговата личност и сексуалност. Стремежът му към осъзнаване на връзката с майката и нейното значение за формирането му минава през личния му архив от снимки и спомени и достига своята връхна точка в хипнотичния сеанс, чрез който той тотално излага на показ своята най-лична, дори за самия него неподозирана до момента, страна. С друг базисен проблем на сексуалната идентичност се занимава Боряна Росса – идеалите за красота, които обуславят женското тяло. „Манифестацията на личното“ на Росса е свързана с нейното „ново тяло, което няма гърди“ (както самата тя казва) – манифестация, която се превръща в политическо изказване срещу стереотипите за женското тяло, в следствие на които „различните“ тела са невидими в обществото. Концепцията за „новото“ тяло прегръща и включва „различността“ - тялото не е определено от бинарните позиции на хетеронормативността и нейните предписания, което стои в основата и на цялата изложба.

Също с понятието за красота се занимава и Светозара Александрова, която в работата си „Метафизика на красотата“ използва друг елемент, свързван с жествеността – ноктите. Чрез отдалечаването на атрибута за разкрасяване от неговия обект работата поставя под въпрос не само значението му в контекста на стереотипите за красота, но и неговото полово адресиране.

Фотографиите на Станка Колева напомнят на класически гол портрет, при който мъжкото око наблюдава съблазнителна жена. Още повече, че естетиката на Колева и класическите фотографски методи, които използва, засилват усещането за ранните фотографски портрети от 20-те. Снимките обаче са всъщност автопортрет, което превръща работата, но и акта на създаването й, в един вид освобождение от класическата визуална традиция, доминирана от мъжкия поглед и перспектива. С класически образи и преосмислянето им се занимава и Лубри със своите фотографии. Голите жени на класическата живопис са заменени от голи мъже, които носят хедонистичния дух на пълната освободеност. Свръхсексуалността на голотата е балансирана от прикрития пол. Именно липсата на пол създава и чувството за освобождение. Иво Димчев е също представен с фотографии - интимни автопортрети, възпроизвеждащи отново мотива за неспокойното търсене и предизвикателството към хетеронормативността.

Друг ключов мотив е религията и противоречивата връзка с една вяра, чиято църква отхвърля по същия принцип, по който хетеронормативността отхвърля всяко отклонение от нормата. Красен Кръстев и Паул Дунка не се отказват от религията, но като хомосексуални са отхвърлени от църквата, което ги води то това, че те сами изграждат свои модерни ритуали и отношение към свещени мотиви, места и елементи – ритуали, които са критични, жизнени и искрени. Подобно на тях и Кирил Биков не се отказва от религията – точно обратното. Неговата сексуалност го тласка към нейното изследване и анализиране. Той търси аналози между религията и фетишистките сексуални практики. Така например по време на тайната вечеря Исус умива краката на своите ученици като акт на пречистване и върховно великодушие. В същото време стъпалата са една от най-фетишизираните части на тялото, което е и централен мотив в работата на Кирил Биков. 

Освен политически и емоционално заредените „разголвания“ и „манифестации“, с които авторите предлагат отговори на въпросите за сексуалността и половата идентичност, в изложбата присъства и абстракцията, чието пълно отдалечаване от буквализма подтиква към саморефлекция и вглъбен самоанализ. Работата на Наталия Тодорова предлага различни перспективи, включително и към самия наблюдател, който вглеждайки се в картината, вижда и собственото си отражение. Друг е въпросът дали куиър идентичността на художни-ка/-чката е винаги представена в работата му. Как творбата говори за своя автор-/ка? Така например абстрактната живопис на Антония Гюрковска, изпълнена със смисли, значения и интерпретации, е съпроводена от видео, поставящо акта на едно само-очертаване на преден план. Картините и видеото, абстрактното и буквалното, се допълват, за да създадат усещане за дълбока интимност. За манифестация на личното. 

                                                                                                                                                                                    Стефка Цанева

Програма

29 май - 5 юли 2014
29.05. 18:30 – откриване групова изложба в Галерия Васка Емануилова

30.05. 18:30 – откриване видео-инсталация на Дарина Алстер и изложбата „Емоционални обекти“ в the fridge & Социален център „Хаспел“

31.05. 17:00-18:00 – разговор с Дарина Алстер за куиър изкуството в Чехия и междукултурния диалог между Чехия и България в the fridge & Социален център „Хаспел“

31.05. 19:00-20:30 – прожекция на късометражни филми от Мезипатра Куиър Филм Фест, Чехия в the fridge & Социален център „Хаспел“

31.05. 22:00 – музикален пърформанс на Dreamachine и dj сетова на Vice de Vice, Жулиета Интергалактика и Emil Doesn't Drive в клуб „Жул Верн“

03.06. 19:00–21:00 – лекция на Ейми Брицгел (Шотландия): „Полът и неговите изпълнения в Източна Европа” и панелна дискусия. Панелисти: Лъчезар Бояджиев и Снежанка Михайлова в the fridge & Социален център „Хаспел“

19.06. 19:00-21:30 – прожекция на филма „Блудни синове” (2008, САЩ, реж. Кимбърли Рийд) в the fridge & Социален център „Хаспел“ 

26.06. 19:00-21:30 – прожекция на филма „Няма място за новите кучета” (2014, САЩ, реж. Олег Мавроматти и РО98) и дискусия в Червената къща

05.07. 19:00 – закриване на форума в Галерия Васка Емануилова, парти в the fridge & Социален център „Хаспел“

...................................................................................................................................................................

Manifestations of the Personal (concept)

The concept of this year’s Sofia Queer Forum, Manifestations of the Personal, resulted mainly from the Politics-Art-Gender/Queer panel discussion initiated after the forum’s first edition in 2012, published in the online magazine for art and criticism Blister. A contentious issue in the discussion was that sexuality and sexual identity are something personal and, as such, are apolitical – just as one’s taste for clothing, food or music. In conclusion, one of the participants in the discussion came to the question: Why politicize the apolitical?

Yes, the issues of gender, gender identity and sexuality can be perceived as personal (and apolitical?) but only in an ideal environment free from any conflicts. It is a fact, however, that we are not living in one. Here and now (in Bulgaria, Europe, the world, albeit to a different extent) there are established and sometimes seemingly unshakable standpoints prescribed by the heteronorm. By deviating from it or not accepting it, an individual comes into a direct confrontation with moral and institutional prescriptions, the transgression of which is invariably “political”. Speaking about the notions of queer the sublime moment of manifestation of the personal (i.e. its becoming public) is saturated with conflicts and contradictions and it is precisely this fullness of senses, meanings and interpretations that is the uniting theme of this year’s forum.

“Manifestations of the Personal” is a kind of provocation – exposure and disclosure, creation of multiple shared personal spaces. Contradictory and multidirectional “intimate” self/expressions by eleven artists, some of whom are engrossed in exploration of their own nature, others deal with feminism, religion and fetishism, and still others proceed from their personal stories in search of the basic question of predetermination. It is not by chance that this exhibition is prevailed by self/portraits which represent most of all self/contemplation and self/analysis. 

.

The exhibition at Vaska Emanouilova Gallery features the works by the artists Svetozara Alexandova, Kiril Bikov, Voin de Voin, Antonia Gurkovska, Ivo Dimchev, Stanka Koleva, Krassen Krastev & Paul Dunca, Lubri, Boryana Rossa, Natalia Todorova.

Voin de Voin, for example, has created a particular kind of a portrait of his mother, in search of those factors which have determined his personality and his sexuality. The artist’s urge for understanding the relationship with the mother and its significance for the formation goes through his personal archive of photos and memories and reaches its peak in the hypnosis session, through which he completely exposes a deeply personal side, of which he himself has been unaware before. Boryana Rossa tackles another fundamental issue of sexual identity – the ideals of beauty a woman's body is associated with. Rossa’s “manifestation of the personal” is connected with her "new body, which has no breasts" (as the artist herself says) - a manifestation that becomes a political statement against the stereotypical perceptions  of the female body, causing the "different" bodies to be invisible to the public. The concept of the “new” body embraces and includes the “difference”- the body is not determined by the binaries of heteronormativity and its prescriptions any more, which is a concept fundamental for the entire show. 

The concept of beauty is addressed also by Zara Alexandrova who in her work Metaphysics of Beauty uses another element expressive of femininity – the nails. By distancing the beautifying attribute from its object, the work calls into question not only its significance in the context of beauty stereotypes but also the way it is referred to in terms of genders. 

Stanka Koleva's photographs are reminiscent of a classic nude portrait, in which the male eye observes a seductive woman. Moreover, Koleva’s aesthetic approach and the classical photographic methods she employs give a stronger sense of the early photographic portraits of the 20’s. The photographs, however, are actually a self-portrayal which makes the work, as well as the act of its creation, a kind of liberation from the classic visual tradition dominated by the male gaze and perspective. Classic images and their reconsideration are also the theme of Lubri’s photographs. The nude women, known from classical painting, have been replaced by nude men having the hedonistic spirit of full liberation. The hyper-sexuality of nakedness is balanced by the concealed sex (hidden sexual characteristics?). The invisibility of the sex creates a sense of liberation. Ivo Dimchev presents photographs as well - intimate self-portraits reproducing once more the motive of a restless search and challenge to heteronormativity.

Another key theme is religion and its controversial relationship with the church which rejects any deviation from the norm. Krassen Krastev and Paul Dunca do not reject religion but, being homosexual, they are banned from the church, which makes them build their own modern rituals and attitude to sacred motifs, places and elements - rituals that are critical, vital and sincere. Similarly, Kiril Bikov has not given up religion. On the contrary, his sexuality urges him to explore and analyze it. He searches analogues between religion and sexual fetish practices. For example, during The Last Supper Jesus washed his disciples’ feet as an act of purification and supreme magnanimity. At the same time, feet are among the most common sexual fetishes related to the body, and this represents the central theme in Kiril Bikov’s work.

Apart from the politically and emotionally charged "nakedness” and "manifestations" used by the artists in proposing answers to the questions about sexuality and gender identity, the exhibition includes also abstract work which, in its complete departure from literalism, drives toward self-reflection and thoughtful self-observation. The work of Natalia Todorova offers a view from multiple perspectives, including one to the viewers themselves who, while closely observing her work, see their own reflection in it. 

Another thing altogether is whether an artist’s queer identity is always presented in his/her work. In what way a work speaks about its author? For example, Antonia Gyurkovska’s abstract paintings full of senses, meanings and interpretations, are displayed  along with a video that brings forward the act of a self-depiction. The paintings and the video, the abstract and the literal, complement each other to create a sense of deep intimacy. To manifest the personal.

                                                                                                                                                                                    Stefka Tsaneva

Programme

May 29 – July 5 2014

29.05. 18:30 – opening of group exhibition in Vaska Emanouilova Gallery

30.05. 18:30 – opening of the video installation by Darina Alster and the exhibition Emotional Objects in the fridge & Social Center Haspel

31.05. 17:00-18:00 – a conversation with Darina Alster on queer art in Czech Republic and the intercultural dialogue between Bulgaria and the Czech Republic in the fridge & Social Center Haspel

31.05. 19:00-20:30 – screening of short feature films – a selection from Mezipatra Queer Film Fest, Czech Republic in the fridge & Social Center Haspel 

31.05. 22:00 – music performance by Dreamachine and dj sets by Vice de Vice, Juliette Intergalactica and Emil Doesn't Drive at the Julles Vernes Club

03.06. 19:00–21:00 – lecture by Amy Bryzgel (Scotland): Performing Gender in Eastern Europe and panel discussion with Luchezar Boyadjiev and Snejanka Mihaylova in the fridge & Social Center Haspel

19.06. 19:00-21:30 – screening of the film Prodigal Sons (2008, USA, dir. Kimberly Reed) in the fridge & Social Center Haspel

26.06. 19:00-21:30 – screening of the film No Country for Young Men (2014, USA, Oleg Mavromatti and PO98) and discussion at the Red House

05.07. 19:00 – closing the forum at Vaska Emanouilova Gallery and party in the fridge & Social Center Haspel

Минá Минов, "Хубави Хора" / Miná Minov, "Pretty People" 16.05.- 26.05.2014

english below

Откриване: 16 май, 19:00 ч

Дати: 16 - 26 Май 2014 г.
Дискусия: 22 Май от 19:00 ч.
Работно време: 19.00 - 21.00ч. 

"Хубави Хора", Минá Минов, самостоятелна изложба 

„Хубави Хора” е почти изцяло фотографска изложба. Фотографирането е най-популярния, лесен и общодостъпен начин за създаване на сравнително лесно разпознаваеми двуизмерни образи. Хубостта краси човека, и със и без излишна ирония. И разбира се хората и особено добре изглеждащите хора, винаги са били едно от най-присъстващите неща в историята на фотографията.
М.Минов 2014

С подкрепата на наградата „Гауденц Б. Руф”