ПИЕСА ЗА УМИРАНЕ на 13 юни от 20:00ч.

Заповядайте на 13 юни 2011 от 20:00ч. в THE FRIDGE на




ПИЕСА ЗА УМИРАНЕ



текст: Ани Васева, Боян Манчев (с включени фрагменти от Лотреамон)

режисьор: Ани Васева

драматург: Боян Манчев

художник: Аглика Терзиева

фотография и графичен дизайн: Иван Дончев

музика по мотиви на Яна Манчева

тонрежисьор: Добромир Христосков


с участието на: Вяра Коларова, Леонид Йовчев, Петър Генков

и гласовете на Валентин Ганев и Екатерина Стоянова


предварителни резервации на thefridge@mail.bg


THE FRIDGE ул. Овче поле 122 (пресечка на ул. „Пиротска”, близо до метростанция „Опълченска” и спирка „Одрин” на трамвай 22)



Вход: 7 лв.



ПИЕСА ЗА УМИРАНЕ сблъсква макабрената романтическа метафизика, черната комедия и политическата сатира. Спектакъл, който се движи между невъзможността на смъртта да се състои и нейната апокалиптична прекомерност.

ПИЕСА ЗА УМИРАНЕ е и пиеса за актьорите: пиеса за маскарада на театралния ад; пиеса за предела на сцената. Там, където пиесата умира, за да остане само паноптикума на синтетичните чудовища.



„Ние, които искахме справедливост, днес знаем: нашето желание ни опустоши. Тялото ни излезе от ставите, органите ни излязоха от релсите, ние знаем във всяка клетка от тялото си: ние сме мъртви. ”

ПИЕСА ЗА УМИРАНЕ





„... театрално събитие – такова, което продава няколко представления напред, за което се носят слухове от уста на уста, което разширява границите на обичайното средностатистическо.”

„ … спектакъл с феноменални актьорски постижения, който идва като приятна алтернатива на статуквото с оригиналните режисьорски решения и интересни драматургични ходове.”

Елена Пенева, Capital Light



„Обратно на Витгенщайновия отказ от говорене за нещата, за които трябва да се мълчи, „Пиеса за умиране” е събитие на българската сцена, за което трябва да се говори. Защото говоренето отвоюва пространства от забравата и безразличието. Особено когато адресатът е от такова естество, че мнозина от гласовитите рупори на добрия вкус и витии на претенциозния интелектуализъм пренебрежително го отричат с мълчание.”

Николай Колев, предаване Библиотеката на БНТ



Заглавието насочва към двата топоса на интерес – въпроса за смъртта и начина, по който поставя този въпрос театърът в неолибералното общество. То насочва игрово към драматичното и драматизма, които се символизират от „пиесата”, и върху начините на умиране, тоест на присъствието на смъртта в обществото. Инсценировките на образи и (лични) истории, драматичните им съпреживявания от публиката са вече и привилегия, и властови стратегии на медийната среда, на политиката, пазара и новите медицински и психологически терапии и технологии за удължаване на живота и щастието. И точно в новите стратегии на отлагане на смъртта е осезателното й присъствие.

Виолета Дечева, в-к. “Култура”





“… актьорите Вяра Коларова, Леонид Йовчев и Петър Генков се справят брилянтно в тоталната си себеотдаденост ...”

„В представлението струи хумор, който се генерира в абсурдността на прекаляването. Напомня зловещо, цинично и измамно „няма нищо страшно” на убиеца преди да сведе жертвата си до състояние на умиране – преди да се разделим окончателно с идеята за излаза.”

Мира Мариянова, Литературен вестник



“Ако това е пиеса за тялото, тя разбива лесните и предвидими опити за анулиране на репрезентацията. На виталистичните митове се присмива, като им противопоставя не друго, а инфантилния ексцесивен опит – радикален, истински и преди всичко детски, спонтанен. Противопоставя им още и образа на ексцесивността като клише, като продукт, като крайна редукция на смисъла.”

Моника Вакарелова, Литературен вестник




представлението е осъществено от АНТРАКТ и THE FRIDGE с финансовата помощ на Министерство на Културата на България.

и със съдействието на Елена Димитрова, Ина Вълчанова, Георги Коларов, Иван Терзиев.