English below
Тела,
генериращи изображения
Самостоятелна изложба на Стефан Дончев
Куратор: Рене Беекман
Откриване: 22 март от 19:00 часа
22 март - 5 април 2018 г.
Работни часове:
Понеделник - Петък от 18:00 ч. до
21:00 ч.
Събота - Неделя от 14:00 ч. до
18:00 ч.
Пърформанси с механичния робот
“Автопортрет” и среща с автора:
Вторник и Четвъртък 19:00 до 21:00
ч.
Събота и Неделя 16:00 – 18:00 ч.
"Тела, генериращи изображения" е първата самостоятелна изложба на българския художник Стефан Дончев.
Стефан завършва магистърска
програма “Дигитални изкуства” в Национална художествена академия в София през
2012 г. Той е художник-изобретател, който участва в различни изложби у нас и в
чужбина, включително в Холандия и Сърбия. В България е участвал в групови
изложби като “Hello World” (2012, галерия “Васка Емануилова”, София), “Being
Post-Digital” (2015, по време на One Design Week 2015, Пловдив) и “Малки
забавни създания” (2016, галерия “Credo Bonum”, София и галерия “Contemporary
space”, Варна).
Тази първа самостоятелна изложба
на Стефан Дончев ще включва четири интерактивни инсталации, две от тях,
специално създадени за тази изложба.
Във всяка една от тези работи
Стефан използва форма на селективно технологично развъждане, където или се
отделя една конкретна черта от даден вид, или се комбинират черти от различни
биологични видове. Резултатът от тoзи процес са машини за генериране на
изображения, които можем най-добре да наречем с термина на Чешкия философ Вилем
Флусер, пост-исторически.
Флусер разграничава три периода на
създаване на изображението - праисторически, исторически и пост-исторически.
Праисторически е периодът преди
изобретяването на писмеността. Това е периодът, когато се създават например
пещерните рисунки, които служат да описват и да ни учат за заобикалящия ни
свят.
Историческият период започва с
изобретяването на писмеността в Месопотамия. Както в писмен текст думите
следват една след друга, отляво надясно, така писмеността подрежда света ни
линейно - в смисъл на първи и последен, на преди и след, на причина и
следствие, затова и исторически. Този нов начин на подреждане на света
води до абстрактното мислене, до изобретяването на математиката и в крайна
сметка до съвремнното технологично общество. Изображенията по време на този
период са основно или илюстрации на текстове, или са придружавани от описателни
текстове.
Говорим за производство на
пост-историческо изображение, когато резултатите от историческото мислене - като
технологията, математиката и абстрактното мислене - се използват за създаването
на изображения, които не просто илюстрират линеарни текстове, а влизат в нови
взаимотношения с нас и света около нас.
Творческият акт на Стефан превръща
нашето абстрактно, технологично и математическо разбиране за заобикалящия ни
свят в живи, дишащи създания, които не са просто илюстрация на скрита
абстрактна мисъл или технология, а вместо това са носители на друг, собствен,
оригинален смисъл. Тези създания ни представят цяла една вселена, която
съществува извън нашата, като едновременно с това ни карат да просмислим
собствените си отношения, предубеждения и идеи относно технологията,
извънземните и киборгите.
В интерактивната инсталация
“Силия с метални стъбълца” (2015) Стефан замества обичайния компютърен
интерфейс, състоящ се от екран и клавиатура, с интерфейс, който реагира на
докосване, изработен от метални жици и малък принтер. Докосвайки жиците,
публиката може да пише или да рисува на принтера. Работата провокира да
преосмислим идеите си за това как взаимодействаме и комуникираме със
заобикалящата ни технология.
“Силия с метални стъбълца” беше
показана за първи път по време на изложбата “Being Post-Digital” в Пловдив през
пролетта на 2015 г. Сега престои първото и показване пред софийска публика.
Интерактивната инсталация “Мъркаща
трева” комбинира черти, характерни за тревата и за котката. Работата се състои
от саксия с посадена истинска трева. Когато публиката докосне или погали
тревата, може да чуе звук на мъркане.
“Мъркаща трева” беше част от
изложбата “Малки забавни създания”, една много успешна изложба, която представи
художниците на студио „Реактив“, и която е показана в София, Варна и Белград.
Инсталацията “Вечна машина за
сортиране” се състои от кръгчета с изцяло бели и черни страни. Те са подредени
на пода на галерията и заедно оформят абстрактна картина. Над тези елементи има
метална конструкция, носеща механизъм, напомнящ механична ръка, която се движи
в пространството над кръгчетата. Ръката вдига, изследва, обръща и връща обратно
кръгчета. Всеки път, когато прави това, променя един пиксел в цялото
изображение - от черно към бяло и обратно. Дали машината се опитва да сортира
елементи или по-скоро наблюдаваме постоянен процес на абстрактно рисуване?
Пет пъти седмично ще има
пърформанс с участие на механичния робот “Автопортрет”, който подканва
публиката да позира, за да нарисува нейния портрет. Видът на машината напомня
самоопериращ автомат. Работата поставя под въпрос нашите виждания,
взаимодействия и очаквания от машините и показва колко по-различни са те от
очакванията ни към хората.
Докато машината рисува нашия
портрет, разбираме, че тя неизбежно ни вписва в собственото си изображение.
Дали това е ограничение на машината или е просто начинът, по който тя вижда
света?
По време на пърформанса, всеки
желаещ може да получи портрет, рисуван от робота.
Изложбата „Тела, генериращи
изображения“ е осъществен с финансовата подкрепа на Награда Гауденц Б. Руф.
...
BODIES THAT GENERATE IMAGES
Solo exhibition by Stefan Donchev
Curator: Rene Beekman
Opening: 22 March, 7 pm
Dates: 22 March - 5 April 2018
Opening hours: Mon - Fri from
6pm to 9pm // Sat and Sun from 2pm to 6pm
Performance with the mechanical robot “Self-portrait” and meet the author:
Tue and Thu
7pm to 9pm
Sat and Sun
4pm to 6pm
„Bodies that generate images“
is the first solo exhibition by Bulgarian artist Stefan Donchev.
Stefan graduated from the MA
programme Digital Arts from the National Academy of Arts in Sofia in 2012. He
is an artist-inventor who has since taken part in a number of exhibitions in
Bulgaria and abroad, including in the Netherlands and in Serbia. In Bulgaria he
has participated in group exhibitions such as Hello World (2012, at
Vaska Emanuilova Gallery, Sofia), Being Post-Digital (2015, during
Design Week 2015, Plovdiv) and Friendly Little Creatures (2016, at Credo
Bonum Gallery, Sofia, and Contemporary Space Gallery, Varna).
Stefan’s first solo exhibition
includes 4 interactive installations, 2 of which have been created specifically
for this exhibition.
In each of these works, Stefan
uses a form of selective technological breeding in which either one specific
trait is brought out, or traits from two or more biological species are
combined. The results of this process are image-creation machines that can
perhaps best be understood in Vilém Flusser's term as being post-historical.
Flusser distinguishes three
periods of image creation; prehistorical, historical, and post-historical.
Prehistorical is the period before
the invention of writing. It is the period in which images, such as cave
paintings, were means to describe and teach about the world around us. The
historical period starts with the invention of writing in Mesopotamia. As words
in a written text follow one after the other, from left to right, they order
the world around us linearly — in terms of first and last, before and after,
cause and effect, therefore historical. This new way of seeing the world leads
to abstract thinking, to the invention of maths and, ultimately, our
contemporary, technological society. Images during this period were largely
illustrations to texts or were accompanied by descriptive texts.
We speak about post-historical
image production when the results of historical thinking — technology, maths,
abstract thinking — are used to produce images that are no longer illustrations
of linear texts, but that enter into a new relation between us and the world
around us.
Stefan's creative act recombines
our abstract, technological and mathematical understanding of the world around
us into living, breathing creatures, that do not illustrate the underlying
abstract thought or technology, but instead point in an entirely different
direction. These creations present us with an entire universe that exists
outside our own, and at the same time they force us to reconsider our own
relationships, our own pre-conceived thoughts and ideas about technology,
aliens and cyborgs.
In the interactive installation
Cilia with metal stalks (2015) Stefan has replaced the customary
interface of screen and keyboard with a tactile interface consisting of metal
wires and a small printer. By touching the wires, we can write or draw on the
printer. The work provokes us to reconsider our ideas about how we interact and
communicate with technology around us.
Cilia with metal stalks was first
shown during the Being Post-Digital exhibition in Plovdiv in the spring of
2015. This is the first time this installation is presented in Sofia.
The interactive installation
Purring grass (2016) combines traits of grass with those of a cat. The work
consists of a flower pot with grass in it. When we stroke or pet the grass, a
purring sound can be heard.
Purring grass was part of the
Friendly little creatures exhibition, a very successful group show that
featured artists from the Reaktiv studio, which has has been shown in Sofia,
Varna and Belgrade.
The installation Perpetual sorting
machine consists of a number of discs, each with black sides and white sides.
The discs are spread across a surface and together form an abstract image.
On either side of the discs there
is a rail. Between the rails and over the discs, a bridge moves back and forth.
The bridge carries a mechanism, a kind of mechanical hand. The hand picks up,
examines, turns and puts down the discs. Every time it does so, it changes one
pixel in the overall image - from black to white, from white to black. Is the
machine engaged in an attempt to sort the discs or is it an apparently
perpetual process of abstract painting?
Five times a week for the duration
of the exhibition, there will be performances with the mechanical robot
Self-portrait. The robot invites us to pose to have our portrait drawn. The
design of the machine reminds us of automata-like self-operating machines. The
work questions how we see and interact with machines, what our expectations of
machines are, and how those differ from our experiences of other humans.
As the machine draws our portrait,
we find that, inevitably, it is literally drawing us in its own image. Is it a
limitation of the machine or simply the way it sees the world?
As part of the performance, anyone
who wants to can have their portrait drawn by the robot.
The
exhibition „Bodies
that generate images“
has been made
possible with financial support from
the Gaudenz
Ruf Award
