ПИЕСА ЗА УМИРАНЕ
текст: Ани Васева, Боян Манчев (с включени фрагменти от Лотреамон)
режисьор: Ани Васева
драматург: Боян Манчев
художник: Аглика Терзиева
фотография и графичен дизайн: Иван Дончев
музика по мотиви на Яна Манчева
тонрежисьор: Добромир Христосков
с участието на: Вяра Коларова, Леонид Йовчев, Петър Генков
и гласовете на Валентин Ганев и Екатерина Стоянова
THE FRIDGE ул. Овче поле 122 (пресечка на ул. „Пиротска”, близо до метростанция „Опълченска” и спирка „Одрин” на трамвай 22)
ПИЕСА ЗА УМИРАНЕ сблъсква макабрената романтическа метафизика, черната комедия и политическата сатира. Спектакъл, който се движи между невъзможността на смъртта да се състои и нейната апокалиптична прекомерност.
ПИЕСА ЗА УМИРАНЕ е и пиеса за актьорите: пиеса за маскарада на театралния ад; пиеса за предела на сцената. Там, където пиесата умира, за да остане само паноптикума на синтетичните чудовища.
„Ние, които искахме справедливост, днес знаем: нашето желание ни опустоши. Тялото ни излезе от ставите, органите ни излязоха от релсите, ние знаем във всяка клетка от тялото си: ние сме мъртви. ”
ПИЕСА ЗА УМИРАНЕ
„... театрално събитие – такова, което продава няколко представления напред, за което се носят слухове от уста на уста, което разширява границите на обичайното средностатистическо.”
„ … спектакъл с феноменални актьорски постижения, който идва като приятна алтернатива на статуквото с оригиналните режисьорски решения и интересни драматургични ходове.”
Елена Пенева, Capital Light
Елена Пенева, Capital Light
„Обратно на Витгенщайновия отказ от говорене за нещата, за които трябва да се мълчи, „Пиеса за умиране” е събитие на българската сцена, за което трябва да се говори. Защото говоренето отвоюва пространства от забравата и безразличието. Особено когато адресатът е от такова естество, че мнозина от гласовитите рупори на добрия вкус и витии на претенциозния интелектуализъм пренебрежително го отричат с мълчание.”
Николай Колев,редаване Библиотеката на БНТ
“… актьорите Вяра Коларова, Леонид Йовчев и Петър Генков се справят брилянтно в тоталната си себеотдаденост ...”
„В представлението струи хумор, който се генерира в абсурдността на прекаляването. Напомня зловещо, цинично и измамно „няма нищо страшно” на убиеца преди да сведе жертвата си до състояние на умиране – преди да се разделим окончателно с идеята за излаза.”
Мира Мариянова, Литературен вестник
“Ако това е пиеса за тялото, тя разбива лесните и предвидими опити за анулиране на репрезентацията. На виталистичните митове се присмива, като им противопоставя не друго, а инфантилния ексцесивен опит – радикален, истински и преди всичко детски, спонтанен. Противопоставя им още и образа на ексцесивността като клише, като продукт, като крайна редукция на смисъла.”
Моника Вакарелова, итературен вестник
представлението е осъществено от АНТРАКТ и THE FRIDGE с финансовата помощ на Министерство на Културата на България.
и със съдействието на Елена Димитрова, Ина Вълчанова, Георги Коларов, Иван Терзиев.
............................................................................................................................................................
THE FRIDGE and ANTRAKT
Present
A DYING PLAY
text: Ani Vaseva, Boyan Manchev (including fragments by Lautréamont)
director: Ani Vaseva
dramaturge: Boyan Manchev
designer: Aglika Terzieva
music: Yana Mancheva
sound engineer: Dobromir Hristoskov
with: Viara Kolarova, Leonid Yovchev, Petar Genkov
and the voices of Valentin Ganev and Ekaterina Stoyanova
THE FRIDGE Ovche Pole str. N 122
The performance is supported by the Ministry of Culture of Bulgaria and realized with the help of Elena Dimitrova, SFUMATO, Ina Vulchanova, Georgi Kolarov and Ivan Terziev.
A DYING PLAY operates in the space between macabre romantic metaphysics, black comedy and political satire, while parodying the conventional theatre forms in a spectacle that oscillates between the impossibility of death and its apocalyptic excess.
A DYING PLAY is also a play about the actors: a play about the masquerade of the theatre hell; a play about the limits of the stage. Where the play dies and only the panopticon of the synthetic monsters remains.
“We, who wanted justice, we know today: our desire devastated us. Our body is out of joints, our organs are off the rails, we know in every cell of our body: we are dead”.
A DYING PLAY
