BBW#9: Tattooed Animals+ ALIEN MUSTANGS (GR) live 27 декември - 10 януари 2015 г.



Знаете ли, че Анди Фиън, американски артист, използвал кожи на живи прасета и плешиви кучета за татуиране? С този акт той им давал статут на произведения на изкуството с цел да бъдат считани за луксозни домашни любимци, които не заслужават да бъдат жестоко третирани или консумирани. В края на 70те, Фиън за пръв път дупчи двумесечно прасенце, като по този начин предизвиква хората да преосмислят яденето на месо, изобразявайки го с крила, които са символ за бягството на животинката от кланница, от която било спасено. В отговор на нападките от страна на защитниците на животни, той казва, че това, което прави в името на изкуството изобщо не е жестокост в сравнение с това, което виждал да се прави в името на науката. Друг пример от началото на 90те е и белгийският артист Вим Делвоа, който започнал да рисува върху кожи от прасета, няколко години след което вече татуирал живи екземпляри, заради което също е силно критикуван за нехуманно отношение към същества от животинският вид. За да избегне всичко това, през 2004та купува ферма в Китай, където той и група специалисти и ветеринари се грижат за щастливото отглеждане на прасета, чиито кожи биват иронично украсени със символични изображения от западната култура, като например герои от анимационни филми на Дисни или дизайнерски орнаменти от чанти на Лу Витон до религиозни портрети и други.

Именно от тук идва и идеята за последният брой на Blood Becomes Water. Без да бъдем толкова провокативни, поканихме седем артисти, които да илюстрират татуирани животни. Оригиналните произведения ще бъдат показани в the Fridge в София на 27ми декември след 19ч.

*** Специално за откриването в събота вечер, от съседна Гърция ще дойдат ALIEN MUSTANGS, които ще представят техният хипнотичен, психаделичен, гаражен звук с изпълнение на живо, което ще запомним!

Повече за бандата и тяхната музика:
https://www.facebook.com/alienmustangs
http://alienmustangs.bandcamp.com/album/alien-mustangs-2


[EN]

Did you know Andy Feehan, an American artist who used to tattoo the skin of live pigs and hairless dogs? In that way he gave them a status of an artwork in order to be seen luxury pets that don't deserve human cruelty. In the late 70s, Feehan first did a drawing on a 2 years old pig, illustrating wings, which he named Minnesota. By depicting wings as a symbol and an only salvation from the slaughter, he aimed to make people reconsider eating meat and furthermore in response to the attacks by defenders of animals, he argues that what he does in the name of art is nothing compared to what's been done in the name of science.

Another example from the early 90s is Belgian artist Wim Delvoye, who is also heavily criticized for inhuman treatment of living creatures. To avoid any judgement, in 2004 he bought a farm in China, where he works along a group of specialists and veterinarians taking care of "happy" pigs, whose skins are being tattooed with symbolic images from the Western culture, such as characters from Disney cartoons, design ornaments that adorn bags of Louis Vuitton, religious portraits and others.

Exactly here, comes also the idea of the last issue of Blood Becomes Water. Without being so provocative, we invited seven artists to simply illustrate tattooed animals. The original works will be presented in the space of The Fridge in Sofia on December 27th at 19h.

В изложбата участват / Featuring:

Дейз / Dase
Кристина Георгиева / Cristina Georgieva
Владимир Тапата / Vladimir Tapata
Пол Любе / Paul Laubet
Робин Ронар / Robin Renard
Рая Раякс / Raya Rayax
Роси Ейсор / Rosie Eisor

http://bloodbecomeswater.tk/


THAT THING by Borjana Ventzislavova

english below

ОНОВА НЕЩО

мулти-канална видео инсталация 

на Боряна Венциславова


ОТКРИВАНЕ 11 Декември 2014, 19:00ч.

След представянето на част от проекта Онова нещо в СГХГ в рамките на изложбата Български художници живеещи във Виена, миналата година, сега в The Fridge е представена новата, доразвита и много по-пълна версия на инсталацията. Онова нещо е дългосрочен, амбициозен и мащабен проект на Боряна Венциславова. Tя стига до идеята да направи моментна и доста монументална снимка на основните играчи в това, което наричаме „сцена на съвременното българско изкуство”.
В основата на проекта е залегнала формата на монолог. Така разказите на интервюираните придобиват значението на лични манифести и дори изповеди.
Има още две важни условия. Първото е, че всеки трбва да използва не повече или не по-малко от зададените му 5 минути. Второто условие е да не се споменават понятия от сорта: „българска съвременна арт сцена”.
Съвременното българско изкуство от години наред се нуждае от осмисляне, сериозен анализ, критическа оценка и позициониране спрямо националните или глобалните реалности. Именно затова, авторката решава, че най-обективния поглед към тази проблематика ще бъде да се срещне лично със всеки, за да документира неговия поглед към тематиката. Участниците разбира се са тези личности, които задават посока на процесите – художници, куратори, галеристи, критици, арт мениджъри.
Другото смислово ниво е базирано на една важна особеност за съвременните художници родени в България, а именно че голяма част от тях живеят и работят в чужбина. Така Венциславова мести своята камера от София, Пловдив, или Черноморец до Виена и от Ню Йорк до Париж. Целта е да обедини иначе разпокъсаната арт сцена и индиректно да противопостави или съпостави позициите на различни индивиди и групи от професионалисти.
С участието на: Алла Георгиева (художник, София), Борис Костадинов (куратор и критик, Виена), Боряна Росса (художник, София), Божидар Бояджиев (художник, София), Даниела Радева (куратор и културен мениджър, София), Десислава Димова (куратор и писател, Брюксел), Хубен Черкелов (художник, Ню Йорк ), Греди Асса (художник, София), Емил Миразчиев (художник и куратор, Пловдив), Галина Димитрова - Димова (куратор, София), Гауденц Руф (колекционер), Яра Бубнова (куратор, София), Калин Серапионов (художник, София), Кирил Прашков (художник, София), Красимир Терзиев (художник, София), Илина Коралова (куратор, Лайпциг), Мария Василева (куратор и критик, София), Недко Солаков (художник, София), Петко Дурмана (художник, София), Правдолюб Иванов (художник, София), Светлана Куюмджиева (куратор, София/Пловдив), Венцислав Занков (художник, София), Весела Ножарова (куратор и критик, София), Валентин Стефанов и Нина Ковачева (художници, Париж), Владия Михайлова (куратор и теоретик, София), Веселина Сариева (галерист, Пловдив), Йово Панчев (куратор и критик, София), Златин Орлов (художник, София).


Проектът е подкрепен от ГауденцБ. Руф – награда за ново българско изкуство, Австрийско посолство и  Гьоте Институт.

Работно време: 16:00-20:00ч.
Дати: 11 - 25 Декември 2014

http://borjana.net/


Финисажът е с дата 25 декември (четвъртък) 2014 г. и с начало 19:00ч. - 21:00ч.

За да закрием изложбата по подобаващ начин, сме подготвили загряващо парти от 21:00 ч.,
посоката е Leftfield Dance Music със специалното участие на:

Maxipanic /// 
http://www.mixcloud.com/tag/thefridge-sofia/
Rikarei ///
https://soundcloud.com/pantherplay
Railbuzz - Big Banda via Gabarage Gabarulez ///
https://www.facebook.com/pages/Bigbanda/230581130399903

..........................................................
25 Декември 2014г.
Работно време

16:00 - 19:00ч.
"Онова Нещо"- мулти-канална видео инсталация
на Боряна Венциславова.

19:00 - 21:00ч.
Финисаж

21:00ч. - ....
Парти
Maxipanic / Rikarei / Railbuzz - Big Banda via Gabarage Gabarulez

„Потоп в Мизия“ реж. Васил Жечев, по идея на Цветан Цветанов



7:00pm - 11:00pm

The fridge & Xаспел - бул. Мадрид 8

Един филм със заглавие „Потоп в Мизия“, разказващ за природно, a и не само природно, бедствие в забравен край на страната...

реж. Васил Жечев, по идея на Цветан Цветанов,
Представен от binar.bg

Разказ, за един катаклизъм, който се превръща в катализатор на проблемите, дремещи в „забравените” градчета и селца в Северозапада. Проблеми в отношението на властта към хората и на "метрополията" към "провинцията". Проблеми, които в създавалата се среда на порочна йерархия на човешкото достойнство, произвеждат реакции във всички посоки, и често връщат обратно назад топката на общественото пренебрежение.

Проблеми и на държавния апарат, който насочва фокуса на вниманието си основно към "центъра", отказвайки да възстано...ви правото си да е функция на общия ни граждански интерес.

Буквално преди броени седмици България преживя поредния воден катаклизъм. Наводнение прекъсна пътя на магистралата Бургас-Созопол за близо денонощие, и отне живота на 37 годишна жена от с. Росен. Медийното пространство бе изпълнено освен с тревожни коментари и с усещането за безпомощност. Безпомощност, не просто инспирирана от мащаба на природните сили, а от сблъсъка с неизвестното. Неизвестно, което отказва да повдигне завесата на собствената си причинност и да ни осветли: „Защо? Кой е виновен? Може ли само от дъжда да стане всичко това?”

Случилото се в Бургаски окръг не е единствено, то се повтори в някакъв ужасяващ рецидив през изминалата година на няколко места в цялата страна: Варна с кв. „Аспарухово“, Добрич, Велико Търново, Ловеч, Габровско, Борковица, Хасково, Пловдив, няколко села в Родопите и Врачанска област. Ние избрахме да открехнем вратата на една история именно в дунавския град Мизия, може би единственият пример в най-новата ни история за тотално унищожен град.
В The fridge & Xаспел ще бъде оставена кутия за дарения за престоящите коледно-новогодишни празници за жителите на Мизия, за които положението още дълги месеци, че и години, просто няма как да бъде празнично.

ALL MACHINE by Kinga Toth

For English scroll down

Откриване 09 Октомври 2014 г. от 20.00 ч.
The fridge and Xaspel


Кинга Тот, родена през 1983 в Сарвар, Унгария е артист, писател, журналист, вокал на групата Tóth Kína Hegyfalu, както и член на управителния съвет на Асоциацията за млади артисти Йосиф Атила.

ТАМ тя ще представи своя проект 'ALL MACHINE', който вече е осъществяван в Будапеща, Братислава, Щутгарт, Прага, София и други.

'ALL MACHINE' се състои в графична изложба и звуково-визуален поетичен пърформанс, като ядрото на проекта е въпросът за отношението между хора и машини. Той представя съвременното общество като резултат на съжителството между двете.

повече информация на: http://tothkinga.blogspot.de/


"КОЛКОТО ПОВЕЧЕ – ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ" - Леда Ванева / THE MORE – THE MORE by Leda Vaneva 24.06.-02.07.2014


english below

КОЛКОТО ПОВЕЧЕ – ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ

“Are these things really better than the things I already have?
Or am I just trained to be dissatisfied with what I have now?”
Chuck Palahniuk, Lullaby


Много дъвки. Оценяване и обезценяване едновременно. Изобразяване на човешкото желание за още. Събирането като изкривен някогашен инстинкт за оцеляване.Презапасяването като илюзия за сигурност. Колекционирането  на неща като трупане на социален статус. Къде е разликата между страст и мания?




www.ledavaneva.com



    С подкрепата на наградата „Гауденц Б. Руф” 





"Contact Zone" by Georgi Sharov 16.06.2014



english below

„Контактна зона” е усилие за навигация в различни нива на представяне на „природното“ чрез колекция от фотографии, направени на територията на Софийски зоопарк. Отклонявайки поканата на инстиуционалния режим на гледане, проектът гледа „видовете“ без информационна табела и без клетки – инвазивни растения, градски животни, декорация, елементи от парковата архитектура, комерсиални образи.


Георги Шаров, завършва фотография през 2009 г. в Akademie voor Beeldende Kunsten en Vormgeving, Artez, Енсхеде, Холандия. Участията му в изложби включват Three years/One day в рамките на Dauhaus Contemporary Art Platform, София 2007; Phase 2, Енсхеде 2008; Water Tower Art Fest, София 2011, Festival international de l’affiche et du graphisme, Шумон, Франция 2012, Sofia Design Week 2013, Crosstalk Video Art Festival, Будапеща, Унгария, 9th International Short Film Festival, Детмолд, Германия.

Изложбата може да бъде разгледана от 16 юни до 22 юни между 18:00 и 20:00 ч.

в the fridge и Социален център Хаспел.

С подкрепата на наградата „Гауденц Б. Руф” 







_____

"Contact Zone" is an attempt for navigation among various levels of representation of the "natural" through a collection of photographs made at the Sofia Zoo. Declining the invitation of the institutional way of looking, the project looks at the "species" without no information boards and no cages ¬– invasive plants, city dwelling animals, landscape design elements, commercial images.


Georgi Sharov graduated in Photography from Akademie voor Beeldende Kunsten en Vormgeving, Artez, Enschede, The Netherlands in 2009. Exhibitions include: Three years/One day в рамките на Dauhaus Contemporary Art Platform, Sofia 2007; Phase 2, Enschede 2008; Water Tower Art Fest, Sofia 2011, Festival international de l’affiche et du graphisme, Chaumont, 2012, Sofia Design Week 2013, Crosstalk Video Art Festival, Budapest, Hungary, 9th International Short Film Festival, Detmold, Germany.

http://georgisharov.com/

You can visit the exhibition from 16 until 22 of June, between 6 p.m. -  8 p.m.  

at the fridge & Haspel.

Supported by Gaudenz B. Ruf Award

POSTS


Концепцията „Манифестации на личното” за тазгодишното издание на София Куиър Форум дойде до голяма степен от панелната дискусия “Политика-Арт-Джендър”, инициирана по повод първото издание на форума през 2012 г. и публикувана в онлайн списанието “Блистер”. Един от спорните моменти в дискусията беше, че секусалността и половата идентичност са нещо лично и като такава са и аполитични - като вкуса за дрехи, храна или музика. В заключение един от участниците в дискусията стигна до питането: Защо да политизираме аполитичното?.. 

Да, въпросите на пола, половата идентичност и сексуалността могат да бъдат възприети като лични (и аполитични?), но само в една идеална среда, лишена от конфликти. Факт е обаче, че не живеем в такава. Тук и сега (в България, Европа, света, макар и в различна степен) има установени и понякога изглеждащи непоклатими позиции, както повелява хетеронормата. Отклонявайки се или не приемайки я, индивидът навлиза в пряк конфликт с морални и институционални предписания, чието прекрачване е неизменно „политично”. Когато говорим за куиър, сюблимният момент на манифестацията на личното (т.е. превръщането му е публично) е наситен с конфликти и противоречия и именно тази пълнота на смисли, значения и интерпретации е обединяващият мотив в тазгодишния форум.

„Манифестации на личното” е един вид провокация - оголване и разкриване, създаване на множество споделени лични пространства. Противоречиви и разнопосочни „интимни“ себе/изразявания на единадесет автори, някои от които вглъбено изследват собствената си същност, други се занимават с феминизъм, религия и фетишизъм, трети пък изхождат от личната си история в търсене на базисния въпрос за предопределеността. Не е случайно, че в изложбите в рамките на форума преобладават авто/портретите, които преди всичко представляват само/съзерцание и само/анализиране.
Изложбата в галерия Васка Емануилова включва работите на Светозара Александрова, Кирил Биков, Войн де Войн, Антония Гюрковска, Иво Димчев, Станка Колева, Красен Кръстев & Паул Дунка, Лубри, Боряна Росса и Наталия Тодорова.
Така например Войн де Войн прави един своеобразен портрет на майка си в търсене на факторите, които са предопределили неговата личност и сексуалност. Стремежът му към осъзнаване на връзката с майката и нейното значение за формирането му минава през личния му архив от снимки и спомени и достига своята връхна точка в хипнотичния сеанс, чрез който той тотално излага на показ своята най-лична, дори за самия него неподозирана до момента, страна. С друг базисен проблем на сексуалната идентичност се занимава Боряна Росса – идеалите за красота, които обуславят женското тяло. „Манифестацията на личното“ на Росса е свързана с нейното „ново тяло, което няма гърди“ (както самата тя казва) – манифестация, която се превръща в политическо изказване срещу стереотипите за женското тяло, в следствие на които „различните“ тела са невидими в обществото. Концепцията за „новото“ тяло прегръща и включва „различността“ - тялото не е определено от бинарните позиции на хетеронормативността и нейните предписания, което стои в основата и на цялата изложба.
Също с понятието за красота се занимава и Светозара Александрова, която в работата си „Метафизика на красотата“ използва друг елемент, свързван с жествеността – ноктите. Чрез отдалечаването на атрибута за разкрасяване от неговия обект работата поставя под въпрос не само значението му в контекста на стереотипите за красота, но и неговото полово адресиране.

Фотографиите на Станка Колева напомнят на класически гол портрет, при който мъжкото око наблюдава съблазнителна жена. Още повече, че естетиката на Колева и класическите фотографски методи, които използва, засилват усещането за ранните фотографски портрети от 20-те. Снимките обаче са всъщност автопортрет, което превръща работата, но и акта на създаването й, в един вид освобождение от класическата визуална традиция, доминирана от мъжкия поглед и перспектива. С класически образи и преосмислянето им се занимава и Лубри със своите фотографии. Голите жени на класическата живопис са заменени от голи мъже, които носят хедонистичния дух на пълната освободеност. Свръхсексуалността на голотата е балансирана от прикрития пол. Именно липсата на пол създава и чувството за освобождение. Иво Димчев е също представен с фотографии - интимни автопортрети, възпроизвеждащи отново мотива за неспокойното търсене и предизвикателството към хетеронормативността.

Друг ключов мотив е религията и противоречивата връзка с една вяра, чиято църква отхвърля по същия принцип, по който хетеронормативността отхвърля всяко отклонение от нормата. Красен Кръстев и Паул Дунка не се отказват от религията, но като хомосексуални са отхвърлени от църквата, което ги води то това, че те сами изграждат свои модерни ритуали и отношение към свещени мотиви, места и елементи – ритуали, които са критични, жизнени и искрени. Подобно на тях и Кирил Биков не се отказва от религията – точно обратното. Неговата сексуалност го тласка към нейното изследване и анализиране. Той търси аналози между религията и фетишистките сексуални практики. Така например по време на тайната вечеря Исус умива краката на своите ученици като акт на пречистване и върховно великодушие. В същото време стъпалата са една от най-фетишизираните части на тялото, което е и централен мотив в работата на Кирил Биков. 

Освен политически и емоционално заредените „разголвания“ и „манифестации“, с които авторите предлагат отговори на въпросите за сексуалността и половата идентичност, в изложбата присъства и абстракцията, чието пълно отдалечаване от буквализма подтиква към саморефлекция и вглъбен самоанализ. Работата на Наталия Тодорова предлага различни перспективи, включително и към самия наблюдател, който вглеждайки се в картината, вижда и собственото си отражение. Друг е въпросът дали куиър идентичността на художни-ка/-чката е винаги представена в работата му. Как творбата говори за своя автор-/ка? Така например абстрактната живопис на Антония Гюрковска, изпълнена със смисли, значения и интерпретации, е съпроводена от видео, поставящо акта на едно само-очертаване на преден план. Картините и видеото, абстрактното и буквалното, се допълват, за да създадат усещане за дълбока интимност. За манифестация на личното. 

                                                                                                                                                                                    Стефка Цанева

Програма

29 май - 5 юли 2014
29.05. 18:30 – откриване групова изложба в Галерия Васка Емануилова

30.05. 18:30 – откриване видео-инсталация на Дарина Алстер и изложбата „Емоционални обекти“ в the fridge & Социален център „Хаспел“

31.05. 17:00-18:00 – разговор с Дарина Алстер за куиър изкуството в Чехия и междукултурния диалог между Чехия и България в the fridge & Социален център „Хаспел“

31.05. 19:00-20:30 – прожекция на късометражни филми от Мезипатра Куиър Филм Фест, Чехия в the fridge & Социален център „Хаспел“

31.05. 22:00 – музикален пърформанс на Dreamachine и dj сетова на Vice de Vice, Жулиета Интергалактика и Emil Doesn't Drive в клуб „Жул Верн“

03.06. 19:00–21:00 – лекция на Ейми Брицгел (Шотландия): „Полът и неговите изпълнения в Източна Европа” и панелна дискусия. Панелисти: Лъчезар Бояджиев и Снежанка Михайлова в the fridge & Социален център „Хаспел“

19.06. 19:00-21:30 – прожекция на филма „Блудни синове” (2008, САЩ, реж. Кимбърли Рийд) в the fridge & Социален център „Хаспел“ 

26.06. 19:00-21:30 – прожекция на филма „Няма място за новите кучета” (2014, САЩ, реж. Олег Мавроматти и РО98) и дискусия в Червената къща

05.07. 19:00 – закриване на форума в Галерия Васка Емануилова, парти в the fridge & Социален център „Хаспел“


...................................................................................................................................................................


The concept of this year’s Sofia Queer Forum, Manifestations of the Personal, resulted mainly from the Politics-Art-Gender/Queer panel discussion initiated after the forum’s first edition in 2012, published in the online magazine for art and criticism Blister. A contentious issue in the discussion was that sexuality and sexual identity are something personal and, as such, are apolitical – just as one’s taste for clothing, food or music. In conclusion, one of the participants in the discussion came to the question: Why politicize the apolitical?

Yes, the issues of gender, gender identity and sexuality can be perceived as personal (and apolitical?) but only in an ideal environment free from any conflicts. It is a fact, however, that we are not living in one. Here and now (in Bulgaria, Europe, the world, albeit to a different extent) there are established and sometimes seemingly unshakable standpoints prescribed by the heteronorm. By deviating from it or not accepting it, an individual comes into a direct confrontation with moral and institutional prescriptions, the transgression of which is invariably “political”. Speaking about the notions of queer the sublime moment of manifestation of the personal (i.e. its becoming public) is saturated with conflicts and contradictions and it is precisely this fullness of senses, meanings and interpretations that is the uniting theme of this year’s forum.

“Manifestations of the Personal” is a kind of provocation – exposure and disclosure, creation of multiple shared personal spaces. Contradictory and multidirectional “intimate” self/expressions by eleven artists, some of whom are engrossed in exploration of their own nature, others deal with feminism, religion and fetishism, and still others proceed from their personal stories in search of the basic question of predetermination. It is not by chance that this exhibition is prevailed by self/portraits which represent most of all self/contemplation and self/analysis. 
.
The exhibition at Vaska Emanouilova Gallery features the works by the artists Svetozara Alexandova, Kiril Bikov, Voin de Voin, Antonia Gurkovska, Ivo Dimchev, Stanka Koleva, Krassen Krastev & Paul Dunca, Lubri, Boryana Rossa, Natalia Todorova.
Voin de Voin, for example, has created a particular kind of a portrait of his mother, in search of those factors which have determined his personality and his sexuality. The artist’s urge for understanding the relationship with the mother and its significance for the formation goes through his personal archive of photos and memories and reaches its peak in the hypnosis session, through which he completely exposes a deeply personal side, of which he himself has been unaware before. Boryana Rossa tackles another fundamental issue of sexual identity – the ideals of beauty a woman's body is associated with. Rossa’s “manifestation of the personal” is connected with her "new body, which has no breasts" (as the artist herself says) - a manifestation that becomes a political statement against the stereotypical perceptions  of the female body, causing the "different" bodies to be invisible to the public. The concept of the “new” body embraces and includes the “difference”- the body is not determined by the binaries of heteronormativity and its prescriptions any more, which is a concept fundamental for the entire show. 

The concept of beauty is addressed also by Zara Alexandrova who in her work Metaphysics of Beauty uses another element expressive of femininity – the nails. By distancing the beautifying attribute from its object, the work calls into question not only its significance in the context of beauty stereotypes but also the way it is referred to in terms of genders. 

Stanka Koleva's photographs are reminiscent of a classic nude portrait, in which the male eye observes a seductive woman. Moreover, Koleva’s aesthetic approach and the classical photographic methods she employs give a stronger sense of the early photographic portraits of the 20’s. The photographs, however, are actually a self-portrayal which makes the work, as well as the act of its creation, a kind of liberation from the classic visual tradition dominated by the male gaze and perspective. Classic images and their reconsideration are also the theme of Lubri’s photographs. The nude women, known from classical painting, have been replaced by nude men having the hedonistic spirit of full liberation. The hyper-sexuality of nakedness is balanced by the concealed sex (hidden sexual characteristics?). The invisibility of the sex creates a sense of liberation. Ivo Dimchev presents photographs as well - intimate self-portraits reproducing once more the motive of a restless search and challenge to heteronormativity.

Another key theme is religion and its controversial relationship with the church which rejects any deviation from the norm. Krassen Krastev and Paul Dunca do not reject religion but, being homosexual, they are banned from the church, which makes them build their own modern rituals and attitude to sacred motifs, places and elements - rituals that are critical, vital and sincere. Similarly, Kiril Bikov has not given up religion. On the contrary, his sexuality urges him to explore and analyze it. He searches analogues between religion and sexual fetish practices. For example, during The Last Supper Jesus washed his disciples’ feet as an act of purification and supreme magnanimity. At the same time, feet are among the most common sexual fetishes related to the body, and this represents the central theme in Kiril Bikov’s work.

Apart from the politically and emotionally charged "nakedness” and "manifestations" used by the artists in proposing answers to the questions about sexuality and gender identity, the exhibition includes also abstract work which, in its complete departure from literalism, drives toward self-reflection and thoughtful self-observation. The work of Natalia Todorova offers a view from multiple perspectives, including one to the viewers themselves who, while closely observing her work, see their own reflection in it. 

Another thing altogether is whether an artist’s queer identity is always presented in his/her work. In what way a work speaks about its author? For example, Antonia Gyurkovska’s abstract paintings full of senses, meanings and interpretations, are displayed  along with a video that brings forward the act of a self-depiction. The paintings and the video, the abstract and the literal, complement each other to create a sense of deep intimacy. To manifest the personal.

                                                                                                                                                                                    Stefka Tsaneva

Programme

May 29 – July 5 2014

29.05. 18:30 – opening of group exhibition in Vaska Emanouilova Gallery

30.05. 18:30 – opening of the video installation by Darina Alster and the exhibition Emotional Objects in the fridge & Social Center Haspel

31.05. 17:00-18:00 – a conversation with Darina Alster on queer art in Czech Republic and the intercultural dialogue between Bulgaria and the Czech Republic in the fridge & Social Center Haspel

31.05. 19:00-20:30 – screening of short feature films – a selection from Mezipatra Queer Film Fest, Czech Republic in the fridge & Social Center Haspe

31.05. 22:00 – music performance by Dreamachine and dj sets by Vice de Vice, Juliette Intergalactica and Emil Doesn't Drive at the Julles Vernes Club

03.06. 19:00–21:00  lecture by Amy Bryzgel (Scotland): Performing Gender in Eastern Europe and panel discussion with Luchezar Boyadjiev and Snejanka Mihaylova in the fridge & Social Center Haspel

19.06. 19:00-21:30 – screening of the film Prodigal Sons (2008, USA, dir. Kimberly Reed) in the fridge & Social Center Haspel

26.06. 19:00-21:30 – screening of the film No Country for Young Men (2014, USA, Oleg Mavromatti and PO98) and discussion at the Red House

05.07. 19:00 – closing the forum at Vaska Emanouilova Gallery and party in the fridge & Social Center Haspel


Минá Минов, "Хубави Хора" / Miná Minov, "Pretty People" 16.05.- 26.05.2014


english below

Откриване: 16 май, 19:00 ч
Дати: 16 - 26 Май 2014 г.
Дискусия: 22 Май от 19:00 ч.
Работно време: 19.00 - 21.00ч. 

"Хубави Хора", Минá Минов, самостоятелна изложба 

„Хубави Хора” е почти изцяло фотографска изложба. Фотографирането е най-популярния, лесен и общодостъпен начин за създаване на сравнително лесно разпознаваеми двуизмерни образи. Хубостта краси човека, и със и без излишна ирония. И разбира се хората и особено добре изглеждащите хора, винаги са били едно от най-присъстващите неща в историята на фотографията.
М.Минов 2014


С подкрепата на наградата „Гауденц Б. Руф”





Systematic Reduction by Georgi Dimitrov 16.04.2014


english below


Откриване: 16 април, 19:00 ч
Дати: 16 - 2 Май 2014 г.
Дискусия: 23 Април от 19:00 ч.
Работно време: 19.00 - 21.00ч. без понеделник

Систематичнa Редукция 

поспрем ли за миг, ще забележим, че в близкото ни обркъжение съществуват редица обекти, с които лесно може да се разделим и така да оптимизираме потреблението си. материалната периферия, която усърдно трупаме около себе си изцяло ангажира мисълта и действията ни. превръща се в наша основна житейска кауза, тъй като илюзорно създава усещане за сигурност и удобство. истината обаче е, че колкото повече разчитаме на тази система от изкуствени екстензии, толкова повече се отдалечаваме от самите нас. шумът, който тя произвежда ни разсейва и заличава - изолира ни от нашето вътрешно аз. човешките ни добродетели изчезват в сътворения вече вакуум на суетата.

невежото приемане на неолибералните ценности в годините на т. нар. преход доведоха до очевидна и на моменти отчайваща липса на култура на потребление у българското общество. тази липса би могла да се компенсира единствено чрез регулярно осъществяване на разнообразни по рода си просветни проекти. необходимо е изготвянето на стратегия за образование и култура. обществото ни ще започне да взима адекватни решения, едва когато постигне нужната степен на културна зрялост. ето защо, хората, които се занимават с творчество и дистрибуция на изкуство носят основна отговорност. изкуството трябва не само да отразява актуалните обществени тенденции, но и да ги коригира в устойчива посока, когато се налага.

С подкрепата на наградата „Гауденц Б. Руф” и "Безпредметна София"

www.larypsed.com

..............................................................................

Systematic Reduction by Georgi Dimitrov

if we stop for a while, we will notice that there are plenty of objects in our closest vicinity whose dismission will optimise our consumption. the material periphery which we industriously build around us completely occupies our thoughts and actions. it becomes our essential cause of life as it creates an illusionary sense for security and comfort. the truth, however, is that the more we rely on this system of artificial extensions, the farther away we stand from our real selves. we constantly lose contact with our inner world and perish due to the distractive noise that this system produces. all virtues of mankind disappear into a man-made void of vanity.

the blind adoption of neoliberal values throughout the years of the so called transition has led to a striking and sometimes frustrating absence of consumer culture in the bulgarian society. this absence could be compensated only through the regular materialisation of diverse educational projects. it is necessary to develop a long-term strategy for education and culture. our society will start taking adequate decisions, only when it achieves the required level of cultural maturity. therefore, the people involved in art production and distribution hold a unique social responsibility. art should not only reflect on current social trends, but must also act as a sustainable corrective to these trends when it is needed.

Supported by Gaudenz B. Ruf Award and Non Sofia

www.larypsed.com

Opening 16 April 2014 at 7 p.m.
Artist Talk: 23 April at 19:00 p.m.
Dates: 16 April till 2 May
Working hours: 19:00 -21:00h (except Mondays)












Обикновени доказателства / Изложба на Дан Тенев & Стела Василева „Пробив” 25.03.2014

 DAN TENEV

ENGLISH BELOW 

Обикновени доказателства / Изложба на Дан Тенев
The Fridge/Хаспел 25.03 – 04.04.2014г. в рамките на Sofia Underground 2014

Обикновени доказателства е изложба, която представя проекта на Дан Тенев „Числови редици 2010-2013” в контекста на фестивала Sofia Underground и неговата тема за 2014г: необикновени доказателства. Към изложбата на Дан Тенев, в отделно пространство в the fridge/хаспел е представена работата на Стела Василева „Пробив”, 2013 от дърво, стъкло, огледало, диодна лента.

Откриване – 25.03 19.00ч, с liveset на mytrip


Проектът "Числови редици 2010-2013" представя материални обекти в изключителен мащаб и със забележително въздействие. По своето същество зрелищни, тези числови редици, подредени от камъни, разорани или окосени, издигнати над земята или вкопани в нея, представляват много категоричен художествен жест. Те коментират ролята на художника/артиста в света, но също и „ролята” или мястото на света, както и на материала в изкуството. Без изобразяване, стилизация, продукция или репродукция, виждаме в изкуството чист резултат. Обектът на труда ще заживее собствен живот и ще намери десетки интерпретации
за които свидетелства видеоинтервю с местен търсач на метал, който убедено разказва за числата от камък и техния предполагаем автор Митко, прост чобанин в контакт с маите. ... Дан Тенев има друга позиция. Той се осмелява да представи образи с огромни и всеобхватни измерения, отвъд нашата ограничена земна реалност и да загатне един универсален, но и морален ред... При пресъздаването на трансцедентален космически ред Дан Тенев поема патоса, а с него и известен художествен риск да изглежда твърде емоционален и сантиментален. Гауденц Б. Руф (към изложбата на Дан Тенев в CredoBonum).
В епохата на свръхпродукция, технологизиране и виртуална доминация на въображението, Дан Тенев поставя обратно човека на земята, съотнасящ се с нея, работещ в пределен мащаб в търсене на пределно истинското си измерение. Минимализирането на художественото съдържание, но и тотализирането на това съдържание в една универсална теорема. Теорема, а не метафора, защото не работи с образи, а с освободена от образност тъкан. Земни елементи, които предизвикват процес, демонстрират метод за съотнасяне към „завършени полета на значение”.
Проектът Числови редици поставя върху земята хилядолетните последствия от отношенията между числа и неща. Изграждането започва през февруари 2010 година. Изработван е и се актуализира в продължение на четири години.
Местоположението на работата е с координати 42°08’28.67’’N, 25°29’13.25’’Е. Разположен е върху площ от 2 km2. Повече информация и снимки могат да бъдат намерени на следните адреси:
Сателитно заснемане от 2010 - 2012 година може да се види през Google Earth.


Популярни публикации