ДОРКБОТ СОФИЯ - 6




Имаме удоволствието да ви представим Емилиан Лалев, който ще ни демонстрира “Очила за сънища” – безжичен интерактивен сензор за фазите на съня.
Следва група 10.11. Те са студенти в магистърската програма “Дигитални изкуства” в Националната Художествена Академия. 10.11 ще ни демонстрират технологията зад техния пърформанс ”Seat & Beat”

Специални гости на тази среща са група Sofar channel от Берлин. Това са американците Мара Голдуин и Максфилд Гасман. Те работят заедно от две години и тяхната сфера е музиката. Мара и Макс са в София, за да участват във фестивала „Водна кула”. За него ще направят своя звукова инстанция ”Теле-олтар” върху част от останки на Стара Сердика. Те ще вградят електронна мрежа, която ще създава звуци при допир от посетителите. Повече за проекта и какво ги е вдъхновило да го създадат ще разберем лично от тях на Доркбот София.

Вратите се отварят в 19ч.
Презентациите започват в 19:30ч.



http://dorkbot.org/dorkbotsofia/2011/06/anons-dorkbot-sofia-6


20 години the fridge


На 17ти юни от 19:00ч. ще започне честването на рождения ден на the fridge и откриването на изложбата „20 години the fridge”, съдържаща архив на всички събития, провеждани някога в пространството.

Част от изложбата е и инсталацията Power Fridge Points на Ани Васева, Ивана Ненчева и Наталия Тодорова, представена в Tanzquartier Wien през април. В инсталацията са включени и работи на Иван Дончев и Ясен Згуровски.

Рождения си... ден ще отпразнуваме и с „ДНК на думите” – „импровизация за писалище и две стихосбирки” на Албена Баева и Иванка Могилска.

И със специалното участие на Miss. Juliette.

Каним Ви да отпразнуваме заедно годините усилна и плодотворна работа, изпълнени с много трудности, но и радост за душата:)

Посещения на изложбата при предварителна уговорка на тел. 0885 364 921, 0889 858 088 от 18ти до 23 юни.



The birthday celebration of the fridge and the opening of the exhibition 20 years the fridge, will be on 17th of June 2011, starting at 19:00h.

Part of the exhibition is the installation Power Fridge Points by Ani Vaseva, Ivana Nencheva and Natalia Todorova, presented at Tanzquartier Wien in April. The Installation includes works by Ivan Donchev and Yassen Zgurovski.

Another event will be “DNA of words” – “improvisation for writing desk and two poetry books” of Albena Baeva and Ivanka Mogilska.

And with the special appearance of Miss. Juliette.

The team of the space invites you to celebrate together the years of hard and fruitful work, years of hardship and enlightement.

For visiting the exhibition please call: 885 364 921, 0889 858 088
18-23 June.

ПИЕСА ЗА УМИРАНЕ на 13 юни от 20:00ч.

Заповядайте на 13 юни 2011 от 20:00ч. в THE FRIDGE на




ПИЕСА ЗА УМИРАНЕ



текст: Ани Васева, Боян Манчев (с включени фрагменти от Лотреамон)

режисьор: Ани Васева

драматург: Боян Манчев

художник: Аглика Терзиева

фотография и графичен дизайн: Иван Дончев

музика по мотиви на Яна Манчева

тонрежисьор: Добромир Христосков


с участието на: Вяра Коларова, Леонид Йовчев, Петър Генков

и гласовете на Валентин Ганев и Екатерина Стоянова


предварителни резервации на thefridge@mail.bg


THE FRIDGE ул. Овче поле 122 (пресечка на ул. „Пиротска”, близо до метростанция „Опълченска” и спирка „Одрин” на трамвай 22)



Вход: 7 лв.



ПИЕСА ЗА УМИРАНЕ сблъсква макабрената романтическа метафизика, черната комедия и политическата сатира. Спектакъл, който се движи между невъзможността на смъртта да се състои и нейната апокалиптична прекомерност.

ПИЕСА ЗА УМИРАНЕ е и пиеса за актьорите: пиеса за маскарада на театралния ад; пиеса за предела на сцената. Там, където пиесата умира, за да остане само паноптикума на синтетичните чудовища.



„Ние, които искахме справедливост, днес знаем: нашето желание ни опустоши. Тялото ни излезе от ставите, органите ни излязоха от релсите, ние знаем във всяка клетка от тялото си: ние сме мъртви. ”

ПИЕСА ЗА УМИРАНЕ





„... театрално събитие – такова, което продава няколко представления напред, за което се носят слухове от уста на уста, което разширява границите на обичайното средностатистическо.”

„ … спектакъл с феноменални актьорски постижения, който идва като приятна алтернатива на статуквото с оригиналните режисьорски решения и интересни драматургични ходове.”

Елена Пенева, Capital Light



„Обратно на Витгенщайновия отказ от говорене за нещата, за които трябва да се мълчи, „Пиеса за умиране” е събитие на българската сцена, за което трябва да се говори. Защото говоренето отвоюва пространства от забравата и безразличието. Особено когато адресатът е от такова естество, че мнозина от гласовитите рупори на добрия вкус и витии на претенциозния интелектуализъм пренебрежително го отричат с мълчание.”

Николай Колев, предаване Библиотеката на БНТ



Заглавието насочва към двата топоса на интерес – въпроса за смъртта и начина, по който поставя този въпрос театърът в неолибералното общество. То насочва игрово към драматичното и драматизма, които се символизират от „пиесата”, и върху начините на умиране, тоест на присъствието на смъртта в обществото. Инсценировките на образи и (лични) истории, драматичните им съпреживявания от публиката са вече и привилегия, и властови стратегии на медийната среда, на политиката, пазара и новите медицински и психологически терапии и технологии за удължаване на живота и щастието. И точно в новите стратегии на отлагане на смъртта е осезателното й присъствие.

Виолета Дечева, в-к. “Култура”





“… актьорите Вяра Коларова, Леонид Йовчев и Петър Генков се справят брилянтно в тоталната си себеотдаденост ...”

„В представлението струи хумор, който се генерира в абсурдността на прекаляването. Напомня зловещо, цинично и измамно „няма нищо страшно” на убиеца преди да сведе жертвата си до състояние на умиране – преди да се разделим окончателно с идеята за излаза.”

Мира Мариянова, Литературен вестник



“Ако това е пиеса за тялото, тя разбива лесните и предвидими опити за анулиране на репрезентацията. На виталистичните митове се присмива, като им противопоставя не друго, а инфантилния ексцесивен опит – радикален, истински и преди всичко детски, спонтанен. Противопоставя им още и образа на ексцесивността като клише, като продукт, като крайна редукция на смисъла.”

Моника Вакарелова, Литературен вестник




представлението е осъществено от АНТРАКТ и THE FRIDGE с финансовата помощ на Министерство на Културата на България.

и със съдействието на Елена Димитрова, Ина Вълчанова, Георги Коларов, Иван Терзиев.

Популярни публикации