ГОСТ АРТИСТИ 2017 / GUEST ARTISTS 2017



Гостите на Мултиполис
Премисляне на споделените пространства

Архив сниимки: GUEST ARTISTS 2017 / MULTIPOLIS

Facebook link: GUEST ARTISTS 2017 / MULTIPOLIS - PROGRAMME

Моментите на комуникация между артист и зрител и активното включване и съучастие на зрителя в създаването на изкуство бяха фокус на гост-програмата на Мултиполис. В нея кураторката Марлен Андреев ни срещна с пет чуждестранни артисти – Елизабет Розентал, Томас Джудиш, Джулия Помер и Франц Зисман, които избраха няколко познати публични места в София за своята пространствена намесата и пърформънс. Те включиха случайни минувачи в процеса на създаване на художествените произведения и в пренаписването на реалната и въображаема тъкан на споделените пространства на улицата, площада, градинката.

Изграждането на места на комуникация между минувачи и артисти чрез различните акции от програмата продължава идеята на Мултиполис за активно взаимодействие с града и директното включване в неговия живот. По този начин оставяме следи из маршрутите на много хора под формата на спомен и преживяване, което излиза от параметрите на навика и саморазбиращата се потопеност във всекидневието.
Кураторката Марлен Андреев поставя акцент именно върху комукацията като средство за постигане на въздействие и създаване на ситуационни срещи: „Взимайки предвид публичното пространство в българската столица, ние решихме да създадем платформата за Мултиполис, съчетаваща изкуството и човешката комуникация. Условията за живот и стратегиите за възприятие могат да бъдат дискутирани извън съответното им значение, придадено им от техния произход. Може да си представим Мултиполис като нещо по-голямо, утопично и обединяващо, което може би ще стане неизбежен дискурс за нашите метрополиси в близкото бъдеще”.
Така изкуството се заиграва с възприятията и с това как другият може директно да влезе в нашето пространство и да картографира интересуващите го зони. Пример за това е пърформънсът на Марлен Андреев Contactdrowing, в който тя очертава на живо линията на контурите на обувките на участници от публиката и по този начин влиза в близък физически контакт и взаимодействие с тях. Това предразполага към интересни разговори, свободно бъбрене и обмен на идеи и показва как изкуството може да бъде и интерактивна среда за създаване на социални отношения. Експериментирането с границите на интимното може да бъде видяно и в нейния пърформънс Ciao, в който участниците са приканени да оцветят устните си с червило и да оставят отпечатък върху стъклото. Художничката изследва жестовете и езика на тялото и как те се вписват в различни социални контексти.
Томас Юдиш също експериментира с жестовете и възприятието ни за тях. В неговата видео инсталация в BUD.KO Just going on той показва ръка, която маха за поздрав. Движенията й са продължителни и монотонни, а минаващите през арт-будката се чувстват директно въвлечени в произведението по силата на изненанадата. Учудване има и в Im no men, Im a mole – наредените в кръг къртичини в двора на Националната художествена галерия. Провокацията е в „неестествената“ подредба на изкопаните дупки, с геометрията на градската среда, която прави дори подземните животни да се подчиняват на нейния ред и симетрия.
Опитът на Джулиа Помер като сценограф и дизайнер прозира в намесата й Clothes Garland – гирлянд от навързани дрехи, аранжирани като простор за пране, който директно ангажира минувачите и ги въвлича в нещо интимно и лично. Съвместният й пърформънс Space Fittings с Елизабет Розентал пък представи импровизирано ревю в публично пространство, провокация към блясъка, лукса и ексклузивността на модния свят.


Преначертаването на грата, объркването на неговата маркировка и директната намеса в трафика е тема на Франк Зицман, който в Keep your distance взаимодейства с публиката, като чрез пътна маркировка променя нейните траектории на движение в градската среда. В серията Dientsbilder Зицман престави автопортрети на посетените от него места в София.

Програма "Гостуващи артисти" е финансирана от Гьоте институт, България.




Популярни публикации