PRESS





КОЕ Е ПО-ВАЖНО В ИЗКУСТВОТО – ИДЕЯТА ИЛИ НАПРАВАТА?

 ноември 2016 





...................................................................................................................................................................



       



...................................................................................................................................................................

Споделена визия – стратегия за независимата творческа сцена в София






...................................................................................................................................................................









Споделена визия за София
октомври 2016 octomber

 

...................................................................................................................................................................
септември 2016 september

...................................................................................................................................................................
















The BAZA award winner for 2016 
юли 2016 july

...................................................................................................................................................................




















Inelimental: Visions Двойно експонирано пътешествие през спомените на Joteva
юни 2016 june



...................................................................................................................................................................















 МУЛТИПОЛИС – ОБРАЗИТЕ НА ГРАДА / Презентация и отворена дискусия в Софийския университет
юни 2016 june










Нови пространства за съвременно изкуство в София – І част
Още от самото си откриване в средата на юни ‛Хладилникът“ като че ли бе вписан най-естествено в надеждите ни за алтернативна сцена и в цялата поредица от сродни на него пространства, като Студио „Даухаус“, Галерия „Пистолет“, Ателие „Пластелин“ и т.н. Това го ориса да бъде място за експерименти, за свободно артистично поведение, за купони, за неформално общуване с изкуството, подобно на всички преди него. Следователно, доведе и скепсиса, и въпроса докога това пространство ще устои на идиотските условия, в които му се налага да се развива; докога хората, които го управляват, ще запазят свежия си ентусиазъм.

Междувременно в „Хладилника“ се откри груповият проект „Миметични пространства“/“Mimetic Spaces“. Идеята му е съвсем обща и отворена за разнообразно тълкуване. Като цяло проектът представя визията на четирима съвсем млади художници за днешния глобализиран и сраснал се свят. И четиримата живеят и учат в чужбина. Вероятно заради нивото на информация, което са натрупали там, изложбата им притежава всички качества на пълноценно арт събитие. Комуникацията между работите им се осъществява най-вече в общия интерес към т.нар. масова култура и подражанието на всичките й комерсиални, развлекателни, поп прояви и с типичната за тях визуална иконография. Материалът, с който работят тези автори, е директно присвоен от тази култура по един спонтанен, непретенциозен и особено приветлив начин.

Паран Пур е от Иран, но живее в Берлин. Специално за нейната видео инсталация Heidiland в „Хладилника“ е конструирана дървена рампа, която носи директна асоциация с мястото, което е заснела във видеото – най-дългата изкуствена ски писта в света. Веднъж в обекта авторката търси някакъв вид реконструкция на немския алпийски център Рургебийт в нетипична среда; и след това в самото видео повтаря още веднъж това реконструиране, като се занимава най-вече с механизма, по който функционира машината за изкуствен сняг, системата за изкачване на скиорите и необичайния промишлен пейзаж, в който се намира всичко това.

Валентина Бонева борави най-свободно с постмодерните икони и творенията на уличната култура в своя текстилен колаж, опънат по най-дългата стена на „Хладилника“. Разбира се, срастването между графити и текстил е родило и наименованието на работата й Graffixil. И въпреки че принадлежи към необремененото поколение, Валентина Бонева явно знае много добре как точно да композира образа на Тодор Живков, Че и логото на Кока Кола заедно, така че да избегне MTV-клишетата и да задържи за дълго вниманието върху творението си.

Подобен е подходът и на Владимир Младенов в неговата 11-канална видео инсталация Through the Looking-Glass and what Alice Found There. Да можеш да гледаш през и отвъд огледалото има нещо познато от „Алиса в огледалния свят“ наистина, но и нещо от популярните полицейски сериали. А за да не изпаднем напълно в приказна фантазия или някакъв съспенс, това огледало е просто пробито. Първо виждаш себе си в него. После правиш усилие, навеждаш се или се катериш по столове, за да надникнеш през дупките и там да срещнеш уж ежедневни картинки, знаци на обичайното човешко поведение, но извадени по-скоро пак от модела на телевизионната култура, която владее до съвършенство всички принципи за манипулация на авторефлексията... На пръв поглед просто развлекателна и забавна, тази работа е всъщност доста философска и психологическа.

Обратно на това философстване, Павлина Бонева е монтирала своята анимация Fast Food Guide или как да предпазиш мустаците си по време на обяд точно с идеята да бъде консумирана бързо на крак. Направен на принципа stop motion, нейният трик филм разказва кратката история на един човек, който се опитва да изяде максимално безпроблемно картофките си. За целта му се налага да ползва специален наръчник. Накрая смешката се оказва по-скоро тъжна и то не заради неволите на мустакатия чичко, а по-скоро заради самия канон, който унифицира до пълно безличие глобализирания и бързо хранещ се свят. Същата е поуката и в принта на тази авторка Пространства, който се занимава с преливането на вътрешните/локалните пространства във външните.

Но най-миметичното пространство в този случай е всъщност „Хладилникът“. Въпреки че е под земята, това място не е ъндърграунд. Въпреки че го поставяме за удобство и по правило сред алтернативите, за да формулираме някак неговата новост, то не носи нито една от класическите характеристики на алтернатива. На практика, развита официална сцена за съвременно изкуство в България няма. Все още има само спорадични опити то да се показва тук и там. И въпреки че се раждат като алтернативи, „Хладилникът“ и сродните нему пространства са всъщност самият официоз в тази област. Изкуството, което показват, не се различава по идеология и манифест от съвременното изкуство, което се представя в галериите, считани за официални. Това, че „Хладилникът“ се е настанил в мазе, е само топографска подробност. Това, че го управляват млади и не толкова опитни, но за сметка на това достатъчно информирани хора, си е чисто предимство. Нещо повече, по всичко личи, че тези хора владеят принципите на съвременния пазар, маркетинговите хитрини и всички възможни формални и неформални ходове, с които да привлекат своята многобройна публика. И това съвсем не е алтернативно, ами е организирано направо като по учебник. Няма как да не признаем, че много от утвърдените арт професионалисти не ги умеят тези неща, което затваря проявите им в силно ограничен кръг. Много е вероятно точно тези т.нар. алтернативи да легализират и официализират съвременното изкуство тук с много по-голяма сила, отколкото всички останали.
Светлана Куюмджиева








Проект на магистърските програми на катедра „История и теория на културата” към Софийския университет („Изкуство и съвременност”, „Мениджмънт и социализация на културното наследство”, „Културна антропология”) и магистърската програма по „Градски изследвания” към катедра „Социология”, в сътрудничество с бъдещия Културен център на СУ.


Ще го откриеш под номер 122 на улица с колоритното име „Овче поле“, в непосредствена близост до Женския пазар. Тук ще попаднеш в хаотичен, своенравен и неконтролируем микросвят, където се развива търговия на едро и дребно с най-разнообразни стоки – подправки, мъниста, баклави, наргилета и костюми за кючек, поместени в малки неугледни магазинчета сред много кал и пъстрота.
Имаш няколко варианта за достигане до целта. Ние ти препоръчваме да използваш пешеходния – от Софийските хали поемаш по „Пиротска“, държиш посоката около 15 минути умерен ход и след „Опълченска“ завиваш в третата пряка на дясно. Там лесно ще се ориентираш, обикновено по групата хора, събрала се пред входа на The Fridge.

Създателки и собственички на алтернативното място са Ивана Ненчева и Наталия Тодорова, наскоро завършили Художествената академия. Двете млади дами решават да наемат помещение за ателие и започват дълго издирване на подходящо място, докато накрая не попадат на бившата фабрика за вафли. Оказва се обаче, че пространството надхвърля очакванията им за лично ателие, така че двете, водени от естествената си склонност към експерименти, решават да го направят публично и алтернативно място за изкуства и култура.
The Fridge е открит през юни 2009 г. Мястото се състои от галерийно пространство, поместено в сутеренното помещение, закрито ателие, вътрешен двор, където се случва самото социално събитие, обширно фоайе, използванo предимно като транзитно място за срещи и разминавания, и стълбище пред самата сграда – там посетителите прекарват поне половината време от пребиваването си в приятни разговори и алкохолно презареждане. Интериорът е минималистичен и непретенциозен, наподобяващ на моменти незавършен строеж. Галерийното пространство е сравнително добре осветено, но с твърде ниски тавани.
За по-малко от половин година The Fridge помести в програмата си около десет събития. Изложбата, представяща началото му, включваше късометражни филми, видеоинсталации, фотографии. В програмата на The Fridge присъстват и т.нар. нойз събития, представящи експериментална музика, смесица от ambient, harsh noise мелодии и елекроакустични импровизации.
Хладилника събира многобройната си публика поне два пъти в месеца, като приоритетен стимул за посещение е срещата с познати и възможността за осъществяване на нови контакти. Самото пространство е нетипично за софийската културна среда и поради това – оригинално и интересно. Заредено е с иновативна енергия и много надежди. Мястото обаче претендира за пълна независимост от външни финансови източници и същевременно не реализира приходи, което поставя въпроса колко дълго ще оцелее само чрез младежкия възторг и ентусиазъм.

Популярни публикации