mimetic space

Мimetic spaces е един групов проект, който обхваща характерни теми за нашето съвремие. Теми, които занимават едно общество, което все повече сраства само в себе си, в което растоянията стават все по-къси, времето все по-кратко и отделният човек няма вече корени само на едно място. Как се проявява глобализацията в нашето еждневие, каква е нейната характерна естетика и кои са нейните лица днес?
Четири различни позиции изследват тази тематика и показат картини, които описват процеса на глобалното срастване. Четирима човека на изкуството , които сами са символ на (това) номадско общество, и точно поради тази причина с особен интерес и и един поглед развита чувствителност виждат този феномен.


Паран Пур се занимава в своята инсталация Heidiland с чистото инсцениране на места в непознати контексти и изследва тяхната автентичност. Кои са прегнантните културни символи и как въздействат в контекста на street art е темата на текстилния колаж на Валентина Бонева. Нейната работа Graffixil е една колекция и нова интерпретация на урабнични символи, които отразяват многообразието и пулсиращото съжителство по улиците. Павлина Бонева изследва в нейната анимация Fast Food Guide забързаното ежедневие и бързата консумация с един саркастичен поглед. Бързото хранене като символ на една глобаризирана култура, за коята комуникацията сащо е като изяждането на един бургер. Работата на Владимир Младенов обединява в себе си ежедневни ситуации от различни култури, които чрез тяхната висока идентификационна ценност подтикват към саморефлексия.
Различни медии като инсталация, видео, колаж, текстил, илюстрация и stop motion филм ще бъдат обединени в проекта mimetic spaces , не на първо място да определят своята роля и своите граници, а най-напред да формулират възможно най-интезивно чувството за смаляващия се свят и с това все по-голямото пространство за действие



Нещо повече...

Heidiland
Паран Пур
- ( инсталация, дърво, видео) 2009
Heidiland се занимава с конструкцията или реконструкцията. Пространства, които по начало са произлезли на друго място но в последствие се интерпретират в нова среда.
Инсталацията се състои от една скулптура и една видео работа, коята отразява алпински центъра в Рургебийт в Германия. Рургебийт в Ботроп е открит през 2001 и представлява една закрира ски писта с изкуствен сняг. През цялата година ски спортисти имат възможността да тренират на най-дългата в света писта, далга 640 метра и широка 30 метра.
Heidiland е един опит за реинсцениране на този ски център в още един различен контекст. Не става вече въпрос за функцията на конструкцията, а за съществото на обекта и за изследването на едно място, което се представя за друго. До колко е едно такова пространство отражение на реалността или ни дава изображението на реалността, в която се намираме днес? Какви мотивационни причини водят до оприличаването на едно място на друго и за какво ни служи това? Какво казва архитектурата му за нашето общество и символична ли е тя за нашето време?


Graffixil
Валентина Бонева - (текстилен колаж, 15 x 3 meter) 2009
Един проект, който има за главната цел да изследва всичко, което се случва по улиците. Занимава се наблюдението на културата и промените в динамичното ни време. През последните няколко месеца търсих прегнантни символи на различните култури (в интернет, по улиците, в кръга от приятели, в стара документация), трансформирах ги и ги инсценирах в едих мултикултурен контекст. Процесът на наблюдение, изследване, пренасяне на обекти и информация, копиране и по-нататъчното им осмисляне и развитие е основата на този проект. Инсценирането на тези символи в чужд контекст граничи до фантастичното и невъзможното. Street art поставя ежедневни въпроси на нашето съвремие, изразява своята субективна гледна точка чрез познати знаци и по този начин въвежда нови символи на нашето общество.
По време на своите наблюдения се оставих да бъда повлияна, анализирах различията и сходностите, и след това чрез моето субективно виждане ги пренесох на текстил. Върху колажа са изобразени изказвания; икони и исторически личности; типичните за всяка култура обекти, които носят нейната идентичност; символи на съвремието и политически вайни събития.
Graffixil е опит за един обшуред поглед над това, което се случва около нас. Проектът изобразява въздейсвията, полярностите на пулсиращия живот по улиците, обединени чрез street art.



Fast Food Guide или как да предпазиш мустаците си по време на обяд
Павлина Бонева - ( stop motion trickfilm) 2009
Един филмов проект с темата fast food като тренд на нашето време, като наи-глобалната марка на нашата култура. Бързото хранене, бързата комуникация , бързото мислене и бързият живот събрани в три минутен трикфилм.
Саркастично разказаната история води до противоречието fastfood срещу slowfood, като двете понятия придобиват в края на филма едно и също значение. наръчникът за бързо хранене (fast food guide) има ролята на реалния действен подбудител. И точно толкова абсурдно колкото самият наръчник ( например как да се яде по-барзо или как да останеш чиат след яденето) са и действията на главния герой. Мустаците стават символ на една абсурдна борба, как героят да изяде картофките. Историята е един друг поглед върху една типична ситуация в заведение за барзо хранене и интерпретация на един от най-явните символи на глобалната ни култура.
Пространства
Павлина Бонева, ( принт) 2008
Как комуницират вътрешните и външните пространства? Два различни свят, и въпреки това зависими един от друг. Единият дефинира другия и така се оразува пъзела на пространството. Локалното определя глобалното, така че всъщност на края се възприема като едо цяло. И тази създала се локалност не е крайният резултат, а само една част от безкрайното пространство. Играта между Вън и Вътре поставя въпроса, къде всъщтност е границата между тях и не са ли в крайна сметка едно и също понятие?



Through the Looking- Glass and what Alice Found There
Владимир Младенов - ( 11 каналова инсталация, огледало, преобразувател, LCD монитори, без тон), 2009
В едно огледало се отрязват кръгли дупки с един и същи диаметър. В тези дупки се поставят 11 преобразувателя. Наблюдателят може да се оглежда в огледалото и в същото време да гледа през неговите обективи.Зад тези кулиси са монтирани LCD екрани, които показват филми за човешката психика. Ежедневни картини, които чрез своята необичайина перспектива анимират наблюдателя към рефлексия или самолефлексия.
Видеоинсталацията играе с противоположностите на повърхностното и дълбокото, както и с различните слоеве на съзнанието АЗ.



Популярни публикации