НОВИНИ / NEWS

"ОБРАЗЪТ НЕ СТРУВА НИЩО" РАЗГОВОР

Здравейте, очаквайте разговор за създаването на "ОБРАЗЪТ НЕ СТРУВА НИЩО" с автор Илияна Кънчева и Красимир Терзиев - гост към проекта!

Разговорът, ще започне точно в 18:00ч. на 23 (понеделник) 11.2015г.

Заповядайте да научите нещо повече, да присъствате на първия разговор от поредицата на "ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ - 2/ 015", както и възможността да зададете въпроси и да получите отговори...
Ще научите за инспирацията и създаването на инсталацията "ОБРАЗЪТ НЕ СТРУВА НИЩО", за проблемите по създаането и, както и за колаборацията между автора и госта.

Повече в ПОНЕДЕЛНИК, ще се радваме на присъствието и мнението ВИ, което очакваме с нетърпение!:))))

Поздрави и до скоро.

ТЕЛА НАЗАЕМ // TEMPORARY BODIE$ >

изложба РИСУНКИ калина терзиева 2015

03- 10. 11.2015 > The Fridge

ОТКРИВАНЕ //////// 03.11. 2015 //////// 19 ЧАСА

ПЪРФОРМАНС на автора /// всяка вечер в периода /// 19.30 часа

>>>>>Живея в тишина............................................................................................тишина, тишина..................................................................Живея в тишина................В мъката на дясната........................... ръка...<<<<<>>>>>..........I live in silence................life in silence.....................silence...I live in silence...............................Working hard with the right hand...<<<<<

<<<<

K.T.

Калина Терзиева (р. 1984)

завършва специалност Сценичен и Екранен Дизайн в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” през 2009. Изразява се в сферата на визуалните изкуства в групови и самостоятелни проекти в изложбени и алтернативни пространства. Работила е кино, театър и телевизия. Номинирана е за награда за съвременно изкуство БАЗА 2014 г.;както и за награда за млад автор на фондация “Йордан Парушев” 2014г.

Kalina Terzieva (b. 1984)

graduated in Stage and Set Design from Krastyo Sarafov National Academy for Theatre and Film Arts on 2009. Works in the field of visual arts in group and solo projects, in exhibition and alternative spaces. Works in cinema, theatre and television. Was nominated for the BAZA award for contemporary art in 2014, as well as for the award for young talent of the Yordan Parushev Foundation, 2014.

Проектът се осъществява с подкрепата на:

...........................................................................................................................................................

Международен ден за депатологизация на транссексуалността събота, 24 октомври 2015

--- english version below ---

Колективът ЛГБТ-ХХХ, The Fridge, Act!on Food и Bilitis се присъединяват към международната кампанията на 24 октомври за спиране на патологизацията на транссексуалността (STP -Stop Trans Patologization), като ви канят на прожекция на филма на Сам Федер “Кейт Борнстайн – една очарователна куиър опасност“1. След прожекцията ще има дискусия. Целта на ЛГБТ-ХХХ колектива е в нея да чуем най-вече гласовете на транс хора, но всеки, желаещ да вземе участие, е добре дошъл. Ще има превод на английски по време на дискусията, а филмът ще бъде излъчен със субтитри на български. Събитието се извършва с подкрепата на свободния, мобилен, веган колектив Act!on Food. The Fridge са домакини на събитието, което ще се проведе на бул. "Мадрид" № 8.

Сам Федер е мултидисциплинарен артист, живеещ в Бруклин, който изследва междуличностните властови връзки и политиката на управляваната от медиите идентичност. Режисьорският им1 дебют “Boy I Am”, спечелил няколко награди, е наречен от списание Curve един от „10-те задължителни за гледане джендър документални филми”. Световната премиера на третия филм на Сам Кейт Борнстайн – една очарователна куиър опасност2 се състоя през март 2014.

Пърформанс артистката и писателка Кейт Борнстайн изследва половата бинарност3, като едновременно с това деконструира социалния пол и собствената си идентичност. Транс-лесбийка. Неохотна полиамористка. Садомазохист. Възстановяваща се от сциентологията. Пионер в престъпването на нормите на социалния пол. Сам Федер създава игрив и дълбокомислен портрет на Борнстайн. Той улавя едновременно шумни публични пърформанси и болезнени лични разкрития, като ни прави свидетели на Кейт в светлината на иновативна артистка-теоретичка-активистка, която обитава пространство между мъжкото и женското, изпълнена с остър ум, стил и изумителна откровеност.

http://stp2012.info/old/en
http://samfeder.com/
http://katebornsteinthemovie.com/
https://vimeo.com/84257153
https://www.facebook.com/ActOnFood?ref=ts&fref=ts

Joining the international campaing STP - Stop Transpathologization on the 24th October, LGBT-HHH Collective, The Fridge, Act!on Food and Bilitis invite you to the screening of the movie “Kate Bornstein is a queer and pleasant danger” by Sam Feder. After the screening there will be a discussion in wich LGBT-HHH Collective aims to participate mainly trans voices, eventhough everybody is welcome to be part of it. There will be english translation during the discussion and the film includes bulgarian subtitles. The event is supported by Act!on Food, free, mobile vegan kitchen collective located in Sofia and The Fridge is hosting the event in Boulevard Madrid number 8.

Based in Brooklyn, NY, Sam Feder is a multidisciplinary artist exploring interpersonal power dynamics and the politics of media-driven identity. Their directorial debut (Sam identifies as trans and uses gender neutral pronouns), the award winning feature film, “Boy I Am”, is cited as one of the “10-Must See Gender Documentaries”, in Curve Magazine. Sam’s third feature film, “Kate Bornstein Is a Queer & Pleasant Danger” had its world premier in March 2014.

Performance artist and writer Kate Bornstein explodes binaries while deconstructing gender—and her own identity. Trans-dyke. Reluctant polyamorist. Sadomasochist. Recovering Scientologist. Pioneering gender outlaw. Sam Feder’s playful and meditative portrait on Bornstein, captures rollicking public performances and painful personal revelations as it bears witness to Kate as a trailblazing artist-theorist-activist who inhabits a space between male and female with wit, style and astonishing candor.

http://stp2012.info/old/en
http://samfeder.com/
http://katebornsteinthemovie.com/
https://vimeo.com/84257153
https://www.facebook.com/ActOnFood?ref=ts&fref=ts

RES to COBRA RES. Политико-естетически проблеми пред спешния отговор

В рамките на проекта „Разбираш ли ме? Разбирам те“, The Fridge отправи покана към пишещи за съвременно изкуство млади автори до 30 години, като условието на поканата беше да се направи проучване за художествена двойка или колектив, които се изявяват през 20 и 21 век. За победител в конкурса беше избран настоящият текст на Неда Генова.

***

COBRA е орган на британското правителство, чието име е акроним за Cabinet Office Briefing Room A. Предполага се, че комитетът датира още от времето на Тачер през 1984 г., но докато първите му срещи са държани в тайна, то от началото на ерата на Тони Блеър заседанията му започват да се обявяват публично, така утвърждавайки наличието на силно правителство, готово на реакция. А такива прояви са необходими, именно защото COBRA заседава само в моменти на спешност – било то въображаема или реална. Председателството му се поема винаги или от министър-председателя, или от вътрешния министър.

COBRA RES е артистичен комитет, свикан за първи път от Тео Прайс през 2013. Структурата и организацията му имитира тази на официалната COBRA, като артистите и писателите, които са част от него, се събират по време на правителствените срещи и също обсъждат възможни отговори на спешните събития. Идеята е COBRA RES да продължи да картографира, архивира и отговаря на COBRA, както и на събитията, предизвикали заседанията й, до 2018 година. Всеки проект придобива различна форма – от изложба през публикация до разработването на настолна игра, и в него участват различни артисти.

От формирането на COBRA RES, следните моменти са предизвиквали събирания на COBRA, а COBRA RES опитва да предостави алтернативни начини за тяхното разказване, визуализиране и представяне:

COBRA

COBRA RES

2013 Британски и чуждестранни заложници са пленени в газовото находище Тигуенторин в Алжир

1.0

COBRA RES се събира за първи път на 22-ри и 23-ти януари 2013, по време на заседаването на официалния комитет. Артистите имат 9 дни, за да произведат творби и за да създадат изложба, чието откриване е на 4-ти март 2013 в Gallery Studio 1.1, Лондон.

2013 Лий Ригби е убит в Уулич, южен Лондон

1.1

COBRA RES кани артисти и писатели да отговорят на събитието и медиатизирането му в рамките на 9 дни чрез отворена покана, в резултат на което се появява първата публикация – “COBRA. A Critical Response 1.1”

2013 Британски заложници са пленени в шопинг-мол в Уестгейт, Найроби, Кения

1.2

Отговорите, които този път COBRA RES получава от артистите, са архивирани и няма да бъдат отворени до последната изложба на комитета през януари 2018.

2013/14 Масови наводнения и повишаване на водното равнище във Великобритания

1.3

COBRA RES издава DVD, съпроводено от публикация, събиращо филми, фотографии и текстове.

2014 Седем “подозрителни пакета” са изпратени на бюра за набор на военнослужещи във Великобритания.

2014 Полет MH17 на малайзийските авиолинии е свален над Украйна

2014 Разпространение на болестта Ебола в Западна Африка

2014 Ислямска държава (ИД) принуждава хиляди кюрди да напуснат домовете си и да потърсят убежище в планината Синджар в Ирак.

1.4-1.6

COBRA RES разработват три игри с карти – “Black Box Trumps”, “Pandemic Snap” и “NATO Happy Families”, също съпроводени от публикация, в отговор на трите срещи на COBRA, състояли се в рамките на два месеца през лятото на 2014.

2015 Атаки над Шарли Ебдо и еврейския супермаркет в Париж.

1.7

COBRA RES кани избрани артисти и писатели да отговорят на събитието, обграждащите го обстоятелства и последствията му. Изложбата, събрала отговорите им, се състои от 13-ти до 18-ти март 2015 в 71a Gallery в Лондон. Освен това по време на изложбата се продава специално издаден за събитието вестник на цена от ₤3.

2015 Служители на здравната каса предлагат национална стачка във връзка със заплащането им.

2015 Възможно напускане от Гърция на Европейския Съюз.

ПОКАНА ЗА ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ТРИТЕ ИТРИ С КАРТИ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ COBRA RES 1.4-1.6

COBRA RES е едно от онези артистични начинания, които вземат насериозно темата за политиката и политическото по отношение на изкуството и поставят под въпрос строгото разделение на сферите. Продукцията, обменът и циркулацията на медийни и генерирани от държавната машинария образи са част от материала, който COBRA RES употребява, за да създаде нови образи и наративи. Артистичният комитет се поставя във, а не извън, полето на изследване, и се опитва да отвори възможности както за неговите разбиране и анализ, така и за потенциалната му критика. Политиката на спешност и формите на отговор, които се представят като възможни или недопустими във връзка с нея, изграждат рамката, в която COBRA RES оперира. Тя е от една страна мимически свързана с официалната COBRA; артистичният комитет е зависим и обвързан с държавния както съдържателно, така и темпорално. Същевременно обаче именно експлоатирането на това отношение предоставя и възможността за разтварянето, разтеглянето и задълбаването в условия, които в противен случай биха се приели като даденост.

В една от статиите си Тео Прайс, главният подстрекател на проекта, насочва вниманието към „празнината”, която елементи на държавния апарат от типа на британската COBRA се опитват да затворят с присъствието и действието си в общественото пространство. В моменти на криза този апарат се явява като решителен и готов за бърза реакция, той мобилизира обществените настроения около кризисното събитие и представя решения, които иначе биха били поставени на продължително обсъждане, като неизбежни и единствените мислими. Примери за това са ответни отговори на събития от терористичен характер и мерки, които целят затягането на държавния надзор и контрол на населението. Често в такива случаи се артикулират опозиции от типа „сигурност” – „свобода” или „враг” – „приятел”, а необходимостта от спешен избор и безпроблемен обществен консенсус излизат скорострелно на дневен ред.

„Празнината” се отваря, когато неочакваното и болезнено събитие прореже ежедневното, когато дадеността е поставена под въпрос, когато не знаем какво да правим или към кого да се обърнем, когато цари дезориентация и объркване. Вместо това разтърсване на обикновеното да се използва, за да оголи основите на разпределение на наличните ресурси – въображаеми или не, материални или не, визуални, наративни, социални – то често води до мобилизирането на част от държавния апарат, която със самото си появяване и демонстриране на присъствие на духа и наличие на готови мерки за справяне с възникналата ситуация вече запълва отворилата се празнина. Понякога „явяването” й се изчерпва с публично заклеймяване, даването на пресконференция или „tweet-ването” от спешната среща – както в някои от случаите, при които COBRA заседава. Вакуумът е затворен, а шокиращото, неочаквано събитие е отново закотвено в нормалността. Езикът на спешните действия и кризата предотвратява търсенето на други начини за справяне с условията, при които катастрофата се е случила.

THEODORE PRICE (COBRA RES 1.7)

Част от това, което COBRA RES се опитва да постигне с проекта си, е с помощта на артистични похвати да не остави празнината да се затвори толкова бързо след събитието. Оперирайки в модуса на „отговаряща”, тя оставя ехото му да кънти след самото събитие и започва да го разглежда в условията му на възможност по критически начин. Насочва ехото към установените институции, които „се справят” със събитието, кара наличните образи и интерпретации да влязат във връзка едни с други и да се „дифрактират” едни други. COBRA RES не държи на статута си на изкуство, извисено над събитията, а използва методи и похвати от него, за да упражни критика върху онова, което е прието за даденост в политиката и общественото пространство.

Така например в първите две публикации, излезли в отговор на убийството на Лий Ригби в Лондон през 2013, както и на масовите наводнения в Англия през зимата на 2013-2014, много от авторите й поставят въпроса за естетическите измерения на политиката на спешност. Emergency (спешност) иemergence (появяване) са тясно семантично свързани на английски и тази връзка представлява един от подходите, които например Кристофър Колие употребява в текста си „The Aesthetics of Emergency” в 1.3 COBRA RES. Той назовава спектакъла като такава характерна за спешната, кризисна ситуация естетическа форма.

В книгата си „Slow Violence and the Environmentalism of the Poor” (2011), Роб Никсон се позовава на нещо, което нарича „бавно насилие” – насилие, което се разгръща в течение на години, което може би не се наблюдава с просто око (като например отравянето на почви, изчезването на видове, изместването на части от населението и т.н.), а действието му трудно може да бъде обвързано с определен образ или сведено до ясни отношения от типа „причина-следствие”. Един от основните проблеми пред това „бавно насилие” е репрезентационен и наративен, пише Никсон, точно защото, за разлика от експлодиращите бомби, пролятата кръв или наводнените, разрушени улици, то не създава зрелищни образи. Времевото измерение на този тип насилие е различно, то е по-скоропродължителност и не може да се улови в кадъра на фотографа или да бъде пресъздадено с няколко изречения. Спешността, която носи със себе си, е различна от непосредствената, но това не означава, че не съществува. Затова и Никсон пита:

Как можем да превърнем в образ и разказ онези катастрофи, които се придвижват бавно и се разгръщат дълго, които са анонимни и нямат главни действащи лица…

Никсон 2011: 3

Това е обратната страна на спектакъла.

Може би разглеждайки въпроса за скоростта и дистанцията по отношение на събитието и процесите, изискващи отговор, като изходим от двете противоположни позиции – на бавното и на зрелищнотонасилие – ще се окаже, че се изправяме пред един и същи проблем, който в основата си може да определи като естетически. Той е свързан с визуалността и видимото, както и с въпроса за онова, което може да пресъздаде, разкаже и, в крайна сметка, сподели или комуникира, и онова, което неизменно ще изпадне извън рамката на споделимото, въобразимото и разказваемото. И в двата случая думите и образите трудно описват събития, надхвърлящи самите тях. При бавното насилие този проблем възпрепятства възможността за репрезентация, докато при спектакъла именно скоростното им създаване и възпроизводство се превръщат в проблем. При зрелището наслагването на съответстващи си и привличащи се една друга репрезентации води до изграждането на единен наратив и представа, която претендира да бъде безпроблемна и истинна.

PAUL ANTICK (COBRA RES 1.7)

COBRA RES работят именно през медийния и държавен апарат, които продуцират „верни” образи и интерпретации, за да поставят отново или по различен начин въпроси, които твърде бързо се изплъзват от полето на обществено внимание. Комитетът също работи с понятието “скорост” и го превръща в основа на продукционния си процес – често артистичните отговори, които формират дадена изложба или публикация, трябва да бъдат изготвени за много по-кратко от обичайното време, например за 9 дни след събитието. Работата по изложбата или публикацията несъмнено се проточва във времето, а текстовете, които биват написани и се включват в тях, представят по-задълбочен поглед върху условията на създаване на работите и върху самите събития. Тео Прайс казва, че този аналитичен и текстово базиран аспект е особено важен за него, защото представлява опит за разбиране и изследване на ситуацията.

SAMUEL STEVENS (COBRA RES 1.1)

От друга страна, условията, в които самите артисти са поставени, също са белязани от „спешност”. Както пише в предговора към публикацията на COBRA RES 1.3, често артистичната реакция на събития в непосредствена близост – били те от военен характер или природна катастрофа – на първо време е простата документация. Едва по-късно, от сигурната дистанция на ателието, работите биват завършени и концептуализирани. Така че изискването на отговор в рамките на 9 дни до някаква степен се намесва и в артистичната рутина, изкарвайки художника, фотографа или режисьора извън зоната им на комфорт и амбицията за перфектност – нещо, което на много от тях се струва контра-интуитивно, споделя Прайс. Затова и работите, които биват показвани в поредните издания на COBRA RES, често не са финализирани, а това провокира размисъл по отношение на конвенциите, на които артистичната продукция често стъпва.

1.4_1.6_GAME.OF.WAR (2)

Въпросът за дистанцията и близостта са част от многото, пред които артистите, участващи в COBRA RES, се изправят: неудобната близост до онова, което предизвиква грижата и интереса им, а именно – онова кризисно събитие, което може би си остава твърде голямо, всяващо ужас и немислимо; необходимостта от отговор или невъзможността за такъв; наложената зависимост от форма на организация като COBRA, толкова различна от художествената, и същевременното произвеждане на особен тип “близост” до държавния апарат.

Всички тези проблеми изграждат продуктивната основа за създаването на друг тип политико-естетически репрезентации, които може би вече задават и други въпроси. Те се насочват към онези моменти и събития, които бележат времето, в което живеем. Кои от тях са определени като спешни и заслужаващи грижа и кои – не? Кои са споделими и изискващи отговор, а за кои продължаваме да търсим образи и думи? Кои са действащите рамки, които предопределят подхода към онова, което тепърва ще се случи – и как можем да ги употребим по друг начин, за да посрещнем и предстоящото другояче?

Неда Генова, юни 2015

Текста в оригиналния му вид можете да свалите тук.

Institute for Performance and Theory

would like to invite you to the Finissage of

Moon Voyage 36 exhibition

This friday 22.08.2014 -19h.

Fridge and Haspel -Sofia

with Snejanka Mihailova and Voin de Voin

Манифестации на личното

Концепцията „Манифестации на личното” за тазгодишното издание на София Куиър Форум дойде до голяма степен от панелната дискусия “Политика-Арт-Джендър”, инициирана по повод първото издание на форума през 2012 г. и публикувана в онлайн списанието “Блистер”. Един от спорните моменти в дискусията беше, че секусалността и половата идентичност са нещо лично и като такава са и аполитични - като вкуса за дрехи, храна или музика. В заключение един от участниците в дискусията стигна до питането: Защо да политизираме аполитичното?..

Да, въпросите на пола, половата идентичност и сексуалността могат да бъдат възприети като лични (и аполитични?), но само в една идеална среда, лишена от конфликти. Факт е обаче, че не живеем в такава. Тук и сега (в България, Европа, света, макар и в различна степен) има установени и понякога изглеждащи непоклатими позиции, както повелява хетеронормата. Отклонявайки се или не приемайки я, индивидът навлиза в пряк конфликт с морални и институционални предписания, чието прекрачване е неизменно „политично”. Когато говорим за куиър, сюблимният момент на манифестацията на личното (т.е. превръщането му е публично) е наситен с конфликти и противоречия и именно тази пълнота на смисли, значения и интерпретации е обединяващият мотив в тазгодишния форум.

„Манифестации на личното” е един вид провокация - оголване и разкриване, създаване на множество споделени лични пространства. Противоречиви и разнопосочни „интимни“ себе/изразявания на единадесет автори, някои от които вглъбено изследват собствената си същност, други се занимават с феминизъм, религия и фетишизъм, трети пък изхождат от личната си история в търсене на базисния въпрос за предопределеността. Не е случайно, че в изложбите в рамките на форума преобладават авто/портретите, които преди всичко представляват само/съзерцание и само/анализиране.

Изложбата в галерия Васка Емануилова включва работите на Светозара Александрова, Кирил Биков, Войн де Войн, Антония Гюрковска, Иво Димчев, Станка Колева, Красен Кръстев & Паул Дунка, Лубри, Боряна Росса и Наталия Тодорова.

Така например Войн де Войн прави един своеобразен портрет на майка си в търсене на факторите, които са предопределили неговата личност и сексуалност. Стремежът му към осъзнаване на връзката с майката и нейното значение за формирането му минава през личния му архив от снимки и спомени и достига своята връхна точка в хипнотичния сеанс, чрез който той тотално излага на показ своята най-лична, дори за самия него неподозирана до момента, страна. С друг базисен проблем на сексуалната идентичност се занимава Боряна Росса – идеалите за красота, които обуславят женското тяло. „Манифестацията на личното“ на Росса е свързана с нейното „ново тяло, което няма гърди“ (както самата тя казва) – манифестация, която се превръща в политическо изказване срещу стереотипите за женското тяло, в следствие на които „различните“ тела са невидими в обществото. Концепцията за „новото“ тяло прегръща и включва „различността“ - тялото не е определено от бинарните позиции на хетеронормативността и нейните предписания, което стои в основата и на цялата изложба.

Също с понятието за красота се занимава и Светозара Александрова, която в работата си „Метафизика на красотата“ използва друг елемент, свързван с жествеността – ноктите. Чрез отдалечаването на атрибута за разкрасяване от неговия обект работата поставя под въпрос не само значението му в контекста на стереотипите за красота, но и неговото полово адресиране.

Фотографиите на Станка Колева напомнят на класически гол портрет, при който мъжкото око наблюдава съблазнителна жена. Още повече, че естетиката на Колева и класическите фотографски методи, които използва, засилват усещането за ранните фотографски портрети от 20-те. Снимките обаче са всъщност автопортрет, което превръща работата, но и акта на създаването й, в един вид освобождение от класическата визуална традиция, доминирана от мъжкия поглед и перспектива. С класически образи и преосмислянето им се занимава и Лубри със своите фотографии. Голите жени на класическата живопис са заменени от голи мъже, които носят хедонистичния дух на пълната освободеност. Свръхсексуалността на голотата е балансирана от прикрития пол. Именно липсата на пол създава и чувството за освобождение. Иво Димчев е също представен с фотографии - интимни автопортрети, възпроизвеждащи отново мотива за неспокойното търсене и предизвикателството към хетеронормативността.

Друг ключов мотив е религията и противоречивата връзка с една вяра, чиято църква отхвърля по същия принцип, по който хетеронормативността отхвърля всяко отклонение от нормата. Красен Кръстев и Паул Дунка не се отказват от религията, но като хомосексуални са отхвърлени от църквата, което ги води то това, че те сами изграждат свои модерни ритуали и отношение към свещени мотиви, места и елементи – ритуали, които са критични, жизнени и искрени. Подобно на тях и Кирил Биков не се отказва от религията – точно обратното. Неговата сексуалност го тласка към нейното изследване и анализиране. Той търси аналози между религията и фетишистките сексуални практики. Така например по време на тайната вечеря Исус умива краката на своите ученици като акт на пречистване и върховно великодушие. В същото време стъпалата са една от най-фетишизираните части на тялото, което е и централен мотив в работата на Кирил Биков.

Освен политически и емоционално заредените „разголвания“ и „манифестации“, с които авторите предлагат отговори на въпросите за сексуалността и половата идентичност, в изложбата присъства и абстракцията, чието пълно отдалечаване от буквализма подтиква към саморефлекция и вглъбен самоанализ. Работата на Наталия Тодорова предлага различни перспективи, включително и към самия наблюдател, който вглеждайки се в картината, вижда и собственото си отражение. Друг е въпросът дали куиър идентичността на художни-ка/-чката е винаги представена в работата му. Как творбата говори за своя автор-/ка? Така например абстрактната живопис на Антония Гюрковска, изпълнена със смисли, значения и интерпретации, е съпроводена от видео, поставящо акта на едно само-очертаване на преден план. Картините и видеото, абстрактното и буквалното, се допълват, за да създадат усещане за дълбока интимност. За манифестация на личното.

Стефка Цанева

Програма

29 май - 5 юли 2014
29.05. 18:30 – откриване групова изложба в Галерия Васка Емануилова

30.05. 18:30 – откриване видео-инсталация на Дарина Алстер и изложбата „Емоционални обекти“ в the fridge & Социален център „Хаспел“

31.05. 17:00-18:00 – разговор с Дарина Алстер за куиър изкуството в Чехия и междукултурния диалог между Чехия и България в the fridge & Социален център „Хаспел“

31.05. 19:00-20:30 – прожекция на късометражни филми от Мезипатра Куиър Филм Фест, Чехия в the fridge & Социален център „Хаспел“

31.05. 22:00 – музикален пърформанс на Dreamachine и dj сетова на Vice de Vice, Жулиета Интергалактика и Emil Doesn't Drive в клуб „Жул Верн“

03.06. 19:00–21:00 – лекция на Ейми Брицгел (Шотландия): „Полът и неговите изпълнения в Източна Европа” и панелна дискусия. Панелисти: Лъчезар Бояджиев и Снежанка Михайлова в the fridge & Социален център „Хаспел“

19.06. 19:00-21:30 – прожекция на филма „Блудни синове” (2008, САЩ, реж. Кимбърли Рийд) в the fridge & Социален център „Хаспел“

26.06. 19:00-21:30 – прожекция на филма „Няма място за новите кучета” (2014, САЩ, реж. Олег Мавроматти и РО98) и дискусия в Червената къща

05.07. 19:00 – закриване на форума в Галерия Васка Емануилова, парти в the fridge & Социален център „Хаспел“

...................................................................................................................................................................

The concept of this year’s Sofia Queer Forum, Manifestations of the Personal, resulted mainly from the Politics-Art-Gender/Queer panel discussion initiated after the forum’s first edition in 2012, published in the online magazine for art and criticism Blister. A contentious issue in the discussion was that sexuality and sexual identity are something personal and, as such, are apolitical – just as one’s taste for clothing, food or music. In conclusion, one of the participants in the discussion came to the question: Why politicize the apolitical?

Yes, the issues of gender, gender identity and sexuality can be perceived as personal (and apolitical?) but only in an ideal environment free from any conflicts. It is a fact, however, that we are not living in one. Here and now (in Bulgaria, Europe, the world, albeit to a different extent) there are established and sometimes seemingly unshakable standpoints prescribed by the heteronorm. By deviating from it or not accepting it, an individual comes into a direct confrontation with moral and institutional prescriptions, the transgression of which is invariably “political”. Speaking about the notions of queer the sublime moment of manifestation of the personal (i.e. its becoming public) is saturated with conflicts and contradictions and it is precisely this fullness of senses, meanings and interpretations that is the uniting theme of this year’s forum.

“Manifestations of the Personal” is a kind of provocation – exposure and disclosure, creation of multiple shared personal spaces. Contradictory and multidirectional “intimate” self/expressions by eleven artists, some of whom are engrossed in exploration of their own nature, others deal with feminism, religion and fetishism, and still others proceed from their personal stories in search of the basic question of predetermination. It is not by chance that this exhibition is prevailed by self/portraits which represent most of all self/contemplation and self/analysis.

The exhibition at Vaska Emanouilova Gallery features the works by the artists Svetozara Alexandova, Kiril Bikov, Voin de Voin, Antonia Gurkovska, Ivo Dimchev, Stanka Koleva, Krassen Krastev & Paul Dunca, Lubri, Boryana Rossa, Natalia Todorova.

Voin de Voin, for example, has created a particular kind of a portrait of his mother, in search of those factors which have determined his personality and his sexuality. The artist’s urge for understanding the relationship with the mother and its significance for the formation goes through his personal archive of photos and memories and reaches its peak in the hypnosis session, through which he completely exposes a deeply personal side, of which he himself has been unaware before. Boryana Rossa tackles another fundamental issue of sexual identity – the ideals of beauty a woman's body is associated with. Rossa’s “manifestation of the personal” is connected with her "new body, which has no breasts" (as the artist herself says) - a manifestation that becomes a political statement against the stereotypical perceptions of the female body, causing the "different" bodies to be invisible to the public. The concept of the “new” body embraces and includes the “difference”- the body is not determined by the binaries of heteronormativity and its prescriptions any more, which is a concept fundamental for the entire show.

The concept of beauty is addressed also by Zara Alexandrova who in her work Metaphysics of Beauty uses another element expressive of femininity – the nails. By distancing the beautifying attribute from its object, the work calls into question not only its significance in the context of beauty stereotypes but also the way it is referred to in terms of genders.

Stanka Koleva's photographs are reminiscent of a classic nude portrait, in which the male eye observes a seductive woman. Moreover, Koleva’s aesthetic approach and the classical photographic methods she employs give a stronger sense of the early photographic portraits of the 20’s. The photographs, however, are actually a self-portrayal which makes the work, as well as the act of its creation, a kind of liberation from the classic visual tradition dominated by the male gaze and perspective. Classic images and their reconsideration are also the theme of Lubri’s photographs. The nude women, known from classical painting, have been replaced by nude men having the hedonistic spirit of full liberation. The hyper-sexuality of nakedness is balanced by the concealed sex (hidden sexual characteristics?). The invisibility of the sex creates a sense of liberation. Ivo Dimchev presents photographs as well - intimate self-portraits reproducing once more the motive of a restless search and challenge to heteronormativity.

Another key theme is religion and its controversial relationship with the church which rejects any deviation from the norm. Krassen Krastev and Paul Dunca do not reject religion but, being homosexual, they are banned from the church, which makes them build their own modern rituals and attitude to sacred motifs, places and elements - rituals that are critical, vital and sincere. Similarly, Kiril Bikov has not given up religion. On the contrary, his sexuality urges him to explore and analyze it. He searches analogues between religion and sexual fetish practices. For example, during The Last Supper Jesus washed his disciples’ feet as an act of purification and supreme magnanimity. At the same time, feet are among the most common sexual fetishes related to the body, and this represents the central theme in Kiril Bikov’s work.

Apart from the politically and emotionally charged "nakedness” and "manifestations" used by the artists in proposing answers to the questions about sexuality and gender identity, the exhibition includes also abstract work which, in its complete departure from literalism, drives toward self-reflection and thoughtful self-observation. The work of Natalia Todorova offers a view from multiple perspectives, including one to the viewers themselves who, while closely observing her work, see their own reflection in it.

Another thing altogether is whether an artist’s queer identity is always presented in his/her work. In what way a work speaks about its author? For example, Antonia Gyurkovska’s abstract paintings full of senses, meanings and interpretations, are displayed along with a video that brings forward the act of a self-depiction. The paintings and the video, the abstract and the literal, complement each other to create a sense of deep intimacy. To manifest the personal.

Stefka Tsaneva

Programme

May 29 – July 5 2014

29.05. 18:30 – opening of group exhibition in Vaska Emanouilova Gallery

30.05. 18:30 – opening of the video installation by Darina Alster and the exhibition Emotional Objects in the fridge & Social Center Haspel

31.05. 17:00-18:00 – a conversation with Darina Alster on queer art in Czech Republic and the intercultural dialogue between Bulgaria and the Czech Republic in the fridge & Social Center Haspel

31.05. 19:00-20:30 – screening of short feature films – a selection from Mezipatra Queer Film Fest, Czech Republic in the fridge & Social Center Haspel

31.05. 22:00 – music performance by Dreamachine and dj sets by Vice de Vice, Juliette Intergalactica and Emil Doesn't Drive at the Julles Vernes Club

03.06. 19:00–21:00 – lecture by Amy Bryzgel (Scotland): Performing Gender in Eastern Europe and panel discussion with Luchezar Boyadjiev and Snejanka Mihaylova in the fridge & Social Center Haspel

19.06. 19:00-21:30 – screening of the film Prodigal Sons (2008, USA, dir. Kimberly Reed) in the fridge & Social Center Haspel

26.06. 19:00-21:30 – screening of the film No Country for Young Men (2014, USA, Oleg Mavromatti and PO98) and discussion at the Red House

05.07. 19:00 – closing the forum at Vaska Emanouilova Gallery and party in the fridge & Social Center Haspel

..............................................................................................................................................
english below

Първа изложба на Антония Гюрковска в Пловдив

Troubled Ground

5-30 април 2014 г.
Откриване: 5 април, 18:00 ч.
Център за Съвременно Изкуство – Баня Старинна

За своята първа изложба в Пловдив Антония Гюрковска представя „Troubled Ground“ - сайт-спесифик инсталация, която с добре познати материали и усещания отразява интензивното пространство на Баня Старинна. Изхождайки от проблематичното настояще и неясно бъдеще на сградата (за която в момента се водят дела за собственичество), както и от парадоксалната наситеност на историческо минало и съвременнен дух, Антония Гюрковска създава творба-своеобразен портрет на мястото. В същото време инсталацията въздейства почти физически върху усещанията на наблюдателя и поставя под въпрос пространствените му възприятия.
С този проект, Антония продължава творческите си търсения и експерименти в подхода към живописта, нейното създаване, представяне и възприятие след последните й проекти Void and Compensation (2013), Container(2012) и The Skin I Live In(2013). В инсталацията „Troubled Ground“ тя отново работи с изключителна прецизност в нетрадиционни мащаби и пространствени равнини.
Въпреки визуалната наситеност „Troubled Ground“ подчертава празнотата и едновременно с това нейната повтаряемост. Подобно на живописните работи на Гюрковска, многобройните елементи на инсталацията създават един цялостен образ, както и точките в картините, нанесени механично, изграждат съдържанието на действието.
В какво точно се състои инсталацията „Troubled Ground“ и как тя рефлектира естетиката на артистката и спецификата на Баня Стaринна, ще можете да видите от 5 до 30 април 2014 г. Откриването ще бъде на 5 април от 18:00 часа.

Внимание! Влизането в изложбата с обувки с високи токчета и/или тежки и остри предмети не е разрешено!
Работно време: 11:00 -18:00ч без понеделник.
____________________
Антония Гюрковска (р.1984, София) завършва спец. Стенопис в Националната Художествена Академия в София. През 2009г. печели престижната стипендия Фулбрайт, която и позволява да запише магистърската програма по Живопис в Арт Института в Чикаго.
Участва в изложби в Чикаго, Ню Йорк, Лос Анжелис, Милано, Берлин. По-значителни сред които са изявите в - Union League Чикаго (2011), Irritable Abstraction в Julius Caesar Чикаго (2011), Changing States of Matter Brand New Gallery Милано (2012), Index в Kavi Gupta Чикаго 2012,
The Question of Their Content at Zolla Lieberman Gallery (2012); The Skin I live In, Kavi Gupta, Berlin (2013), Armory Show Ню Йорк (2012-2013), Art Miami|Basel (2013). През 2011-2012г. води курсове по живопис и съвременно изкуство в Арт Института в Чикаго и Националната Художествена Академия в София. От 2012г. работи съвместно с галерия Kavi Gupta Chicago.

www.gurkovska.com

Troubled Ground

by Antonia Gurkovska
April 5-30th, 2014
Opening: April 5th, 18:00h.
Center for Contemporary Art – Bania Starinna, Plovdiv

“Troubled Ground” is Antonia Gurkovska’s first solo exhibition in Plovdiv. It is a temporary installation that will be build in the main space of the Centre for Contemporary Art “Bania Starinna”. It would take up the entire floor area, aiming to leave the space intact and ‘empty’, while repeating it at the same time.
The project “Troubled Ground” is related to the history and the current much debated state of ownership of “Bania Starinna”. It derives from Antonia’s past projects/installations like Void and Compensation (2013), Container(2012) and The Skin I Live In(2013). It is made, thought of and executed the way Gurkovska approaches painting, with large scale gestures, specific choices and precision, yet open to chance. It technically resembles the indexical repetitive action similar to the way the dots in the paintings are applied: all together contributing to forming a large square grid painting whose surface would flip content. Its context is closely tied to the contemporary painting discourse, which often challenges what a painting represents and what it contains. As in this case - it is a troubled ground, a container that points to itself.

Attention: No high heel shoes, heavy and sharp objects are allowed to the exhibition.
Working hours: 11:00-18:00h (except Mondays).
____________________

Antonia Gurkovska (b.1984) received her BFA in 2008 from the National Academy of Art, Sofia, Bulgaria. In 2009 she won the prestigious Fulbright Scholarship which supported her way to the
Art Institute of Chicago from where she graduated in 2011 with a MFA degree in Painting and Drawing. Since then she has participated in numerous exhibitions in USA and Europe.
Most notable - Union League of Chicago (2011); Irritable Abstraction Julius Caesar, Chicago (2011); Index at Kavi Gupta Gallery(2012); Changing States of Matter, Brand New Gallery, Milan (2012); The Question of Their Content at Zolla Lieberman Gallery (2012); The Skin I live In, Kavi Gupta, Berlin (2013); Armory Show NY (2012-2013); Art Miami|Basel (2013).
During 2011-2012 she taught Painting classes and Contemporary Art seminars at the Art Institute of Chicago and the National Academy of Art in Sofia. Since 2012 she is represented by Kavi Gupta Gallery, Chicago. Antonia Gurkovska currently works in Sofia, Bulgaria and Chicago, USA.

www.gurkovska.com

ОТВЪД / Beyond by Aglika Terzieva

01.02.2013 - 09.02.2013

ОТВЪД

изложба на Аглика Терзиева

the fridge & Хаспел, София,бул. „Мадрид”8

1-9 февруари, 16:00 – 20:00ч.

Аглика Терзиева (1977г.) е художник,аниматор, илюстратор, творец с усет (и очи) за всичко онова, което остава невидимо за невъобразяващия ум. Творбите й се отличават с изчистен стил и безграничност. Умее да пресъздава идеите и наблюденията си с безпогрешно чувство за хумор, което разсмива, без да се присмива.

Изложбата въвежда в лабиринт от образи,истории и пространства Отвъд рамката – съзерцателни, емоционални и приключенски,те могат да те отвЪдат навсякъде, накъдето води търсещият дЪх.

BEYOND

An exhibition by Aglika Terzieva

The fridge& Xaspel, Sofia, bul. Madrid 8

1-9 February, 4:00 – 8:00 p.m.

Aglika Terzieva (1977) is an artist, an animation director, an illustrator, a creative spirit having a feel (and eyes) for all that's hidden to an unimagining mind. Her works are notable for genuine style and infinity. She recreates her ideas and observations with a precise sense of humour that is designed for laughing without the “at”.

This Exhibition introduces a labyrinth of images, tales and places Beyond the frame – they may be contemplative, emotive and adventurous, your transport Beyond whereever a searching spirit may roam.

ВСИЧКОЯДЕЦЪТ / THE ALLEATER

27.01 & 28.01.2013

27 и 28 януари 2013, 20:00 ч.в the fridge & Хаспел, бул. Мадрид 8за резервация на места: thefridge@mail.bg или mtheor@yahoo.com

вх. 7лв.

ВСИЧКОЯДЕЦЪТ

режисьор Ани Васева

текст Мирослав Христов

художник Георги Шаров

звук ДатаТранспортер

с участието на Галя Костадинова и ДатаТранспортер

ВСИЧКОЯДЕЦЪТ е твърдата, но летлива маса, в която потапяме ръка, за да открием, че пръстите ни са крака, а устите – задници.

ВСИЧКОЯДЕЦЪТ е ръбът, отвъд който полът, размерът и материята нямат значение, защото са едновременно мъжки, женски, средни, миниатюрни, гигантски, плътни и крехки. В пастта на Всичкоядеца дебне малка, сексапилна черна дупка, пламтяща в отчуждението си, в която се прозява нищото.

„Всичкоядецът е фигура на човека, който няма профил, пол и индивидуален образ. Той е централен гестус на консумацията в съвременния свят (или съвкупност от жестикулации и думи), който е взет като изходна точка при опит за разбирането какъв е този човек, който се стреми страстно към един „по-добре изяден свят”. Галя Костадинова го превръща в непосредствено, екстремно физическо присъствие. Трудна актьорска работа.”

Виолета Дечева, вестник Култура

„Дали това е Всичкоядецът – този въпрос, разбира се, никога не би могъл да получи категоричен отговор в постановка на Ани Васева. Отказът от крайно значение, отхвърлянето на едно последно решение – това е силен концептуален жест, който на смислово ниво се оглежда в несигурността на персонажа, в непрестанното му двоене, а на нивото на формата контрастира с абсолютната прецизност на техниката, с виртуозността на изпълнението.”

Моника Вакарелова, Литературен Вестник

„Ако заниманието ни сега е да пишем за „Всичкоядецът", то неговото собствено занимание е да „пише" за театъра въобще.
Или за света въобще. “

Демиан Рокосовски, stand.bg

Представлението се осъществява от сдружение „Плюс”, METHEOR, the fridge и театрална работилница Сфумато с финансовата помощ на Министерство на културата в България.

THE ALLEATER

text Miroslav Hristov

director Ani Vaseva

design Georgi Sharov

sound DataTransporter

with Galia Kostadinova and DataTransporter

THE ALLEATER is the hard, but volatile mass in which we immerse our hand only to find out that our fingers ale legs and our mouths – asses.

THE ALLEATER is the edge beyond which gender, size and matter does not matter, because are in the same time male, female, in between, miniature, gigantic, consistent and fragile. In Alleater’s mouth stalks little, sexy black hole, blazing in its estrangement and in it the nothing yawns.

“If that is the Alleater – that question, of course, could never be conclusively resolved in a performance by Ani Vaseva. The refusal of ultimate meaning, the rejection of one final decision – this is a strong conceptual gesture that on the level of the meaning reflects in the insecurity of the character, in its incessant doubling, and on the level of the form is in contrast with the absolute punctuality of the technique, with the virtuosity of the performance”

Monika Vakarelova, Literaturen vestnik

“If now we are occupied with writing about the Alleather, then its own occupation is to “write” about theatre in general. Or the world in general.”

Demian Rkosovski, stand.bg

The performance is realized by Plus, METHEOR, the fridge and theatre laboratory Sfumato with the financial help of Ministry of Culture of Bulgaria.

БЕЗ СТОН / NO SIGH

by Radoslav Muglov

15.01.2013 – 23.01.2013

eng. below

БЕЗ СТОН

15.01.2013 – 23.01.2013

Откриване 15 януари (вторник ) от 19:00 ч. До 22.00 ч.

Работно време на изложбата 15 – 23 януари от 18:00 до 21:00ч.

БЕЗ СТОН

Инсталация Радослав Мъглов

Стерилно пространство.

Oбекти. Вериги.

Гранична асоциация.Привидност.Самоотъждествяване.

Автора и зрителя са в сходни позиции, възприемайки No Sigh. Работата сама по себе си работи като “процес” провокация, която се облича в субективна емоция в акта на възприемане.

Радослав Мъглов завършва скулптура през 2005 г.

в Националната Художествена Академия, София, България.

Живее и работи в София, България.

Интересува се от символи, посоки, асоциации, форми като проекции.

Обособявайки “особено” пространство (обект), дразнител, Мъглов достига до зрителя на ниво нагон, засилвайки вътрешното напрежение в наблюдаващия.

Участията му в изложби включват “AIDS Memorial Park” - New York , Америка2012;

“National Awards for Allianz”- България 2009-2010; “ The Roads Of Asia” – Азия 2009;

Open Air Sculpture – България 2004; XIV International Festival for Computer Arts –България 2002;

http://radoslavmaglov.blogspot.com/p/resume.html

NO SIGH

15.01.2013 - 23.01.2013

Opening: January 15 (Tuesday) from 19:00 to 22:00

Opening hours of the exhibition 15 to 23 January from 18:00 to 21:00

NO SIGH

Installation by Radoslav Maglov

A sterile space.

Objects. Chains.

Border association. Seemingness. Self-identification.

Author and audience are in similar positions in perceiving No Sigh. The work itself functions as a "process" a provocation that takes on a subjective emotion in the act of perception.

Radoslav Muglova graduated sculpture in 2005 in the National Academy of Art in Sofia, Bulgaria.

He lives and works in Sofia, Bulgaria.

The author is interested in symbols, directions, associations, forms as projections.

By setting up a "peculiar" space (object), an irritant, Muglov reaches the viewer at the level of the instinctual drives, increasing internal tension in the viewer.

His participation in exhibitions includes "AIDS Memorial Park" - New York, USA 2012;

"National Awards for Allianz" - Bulgaria 2009-2010; "The Roads Of Asia" - Asia 2009;

Open Air Sculpture - Bulgaria 2004; XIV International Festival for Computer Arts-Bulgaria 2002;

http://radoslavmaglov.blogspot.com/p/resume.html

THE FRIDGE