ÉROTHANATOS JULIEN VOINOT 20.04.2018







//////// FR version below / version FR plus bas 

ЕРОТАНАТОС ЖЮЛИЕН ВОАНО

Куратор: Павлина Кръстева

20.04-30.04.2018

Откриване: петък 20 април от 18ч. до 21ч.

Работни часове : понеделник-неделя: 16:00 -19:00 ч.

The fridge, ул. "Генерал Паренсов" 6Б, София

facebook link: ЕРОТАНАТОС  / EROTHANATOS


Изложбата, посветена на Жулиен Воано, тематизира вечното напрежение между любовта и смъртта, тези два неизменни компонента на човешката цивилизация. И тук, като загадка на Сфинкс, ни е предложено едно заплетено и безкрайно питане: защо нагонът за живот? За какви цели? И въобще защо се случва всичко това?
Роден през 1975 във Франция, Жюлиен Воано вече двайсет години работи по серия колажи върху хартия А4, характерни за наричаната днес практика „пост-фотография”: не се фотографира, а по скоро се използват намерени снимки, известни или анонимни произведения на велики майстори или гледки, снимани от непознати, или пък взети от обширната визуална област на фоторепортажа и илюстрованите списания.
Светът на Жюлиен Воано, това е „еротанатос”: образи на предизвикателни женски тела, на моменти на съблазняване, но също и образи на чистото насилие, на което човешките същества са способни, от мъчението до атомната бомба. „Еротанатос” – този неологизъм не противопоставя любовта и смъртта, а напротив, обсебващ и повтарящ се сюжет на фотомонтажите на артиста, той изразява сливането, допълнимостта и може би солидарността между тях. Обичаме защото призракът на смъртта интензифицира желанието и разгръща една любов, обсебена от края. Обичаме, за да не умрем и защото ще умрем по някакъв начин.
И все пак при Жулиен Воано любовта остава двузначна, тя споделя властта и желанието, означено при художника чрез обсесивното завръщане към голите женски тела, предложени на сладострастието на погледа като изящна, но излюзорна плячка. Да обичаш е едно, а да спечелиш любовта е друго нещо, особено в свят, където напреженията, насилието и съперничеството са навсякъде – поне за това свидетелстват колажите на художника.
Изборът фотомонатажите да се изложат на стената без никакво пространство между тях е продиктуван от една семантична логика: този свят и всичко което той ни казва не страда от прекъсване. Любовта и в смъртта и смъртта в любовта, това е постоянно и безусловно.
Тази изложба е придружена от едно есе на Пол Арден, френски писател и историк на изкуството.


......................................................................................................

ÉROTHANATOS
JULIEN VOINOT

Curator : Pavlina Krasteva

VERNISSAGE LE VENDREDI 20 AVRIL DE 18H À 21H
20.04-30.04.2018
Horaires d’ouverture : lundi-dimanche : 16H-19H
THE FRIDGE, General Parensov 6B, Sofia
facebook link: ЕРОТАНАТОС  / EROTHANATOS

Cette exposition, consacrée à Julien Voinot a pour objet la tension éternelle entre l‘amour et la mort, ces deux composantes essentielles de la civilisation humaine. Une interrogation sans fin, en filigrane, nous y est proposée, comme une énigme du Sphynx : pourquoi la pulsion de vie ?, à quelles fins ?, et pour en dire quoi ?

Né en France en 1975, Julien Voinot a commencé voici vingt ans une série de collages sur papier A4 caractéristiques de la pratique dite aujourd’hui « post-photographique » : on ne photographie pas ; plutôt, on se sert de clichés trouvés, célèbres, anonymes, oeuvres de grands maîtres ou prises de vue shootées par des inconnus ou empruntées au vaste domaine visuel du photoreportage et des magazines illustrés.
L’univers de Julien Voinot, c’est l’« érothanatos » : vues de corps féminins somptueux, de situations d’agrément mais aussi figures de la pire violence dont les humains sont capables, de la torture à la bombe atomique. « Érothanatos » – un tel néologisme met non pas en opposition l’amour et la mort, sujet récurrent et obsessionnel des photomontages de l’artiste, mais il en exprime tout à l’inverse la fusion, la complémentarité, la solidarité peut-être. On aime parce que le spectre de la mort intensifie le désir et développe un amour cardinal de la vie, dans la hantise de la fin. Aimer pour ne pas mourir et parce que l’on va mourir, en quelque sorte. L‘amour, chez Julien Voinot, demeure cependant ambigu, il partage le pouvoir avec le désir, signifié chez l‘artiste par la récurrence obsessionnelle de corps féminins nus, offerts à la concupiscence du regard comme autant de proies gracieuses mais aussi illusoires. Aimer est une chose, gagner l‘amour en est une chose, particulièrement dans un monde où tensions, violence et rivalités sont partout - ce dont témoignent encore, ici, les collages de l‘artiste.
Le choix d’exposer de façon murale et sans nul espace entre eux les photomontages de Julien Voinot relève d’une logique sémantique : ce monde-là et ce qui nous dit ne souffre pas de discontinuité. L’amour dans la mort et la mort dans l’amour, c’est tout le temps et sans condition.
Cette exposition est accompagnée d’un essai de Paul Ardenne, écrivain et historien de l’art français.

Популярни публикации